— Така е — бърза да се съгласи той.
— Но не абсолютно всичко.
Той малко се стряска:
— Да нямаш намерение…
Прочитам мислите му.
— А, не, нямах предвид това — прекъсвам го, тъй като моментално разбирам, че се опасява да не му предложа секс. Кой знае защо, страшно се засягам. Той се изчервява.
— Слава Богу. — Отново се изчервява и додава: — Не че не бих искал, но при тези обстоятелства…
Бързам да го прекъсна, което спасява и двама ни от неудобството. Още преди да съм помислила какво и защо ще кажа, както и какви ще са последствията, ако въобще отворя уста, започвам да ръся глупости на автопилот:
— Не, не, предложението ми е от съвсем друг характер. Дай ми възможност да ти представя своята гледна точка. За целта е необходимо да прекараме известно време заедно. Дай ми възможност един-два дни да те следвам неотлъчно. — Подобно начинание е доста рисковано, но аз съм играч по душа. Той ме гледа скептично.
— Няма да промениш решението ми.
— Може би няма, но нека поне отстрани да изглежда, че съм направила всичко, което е било по силите ми. Така поне няма да рискувам да ме уволнят.
Което не е вярно. Всъщност би трябвало да се върна в студиото и да помогна на Фай да намерим друга двойка.
Само че след като прекарахме вечерта заедно, си давам сметка, че ако Дарън се съгласи да участва в „Секс със екс“, това ще е възможно най-доброто издание на предаването. Изглежда невероятно апетитно, говори ясно и убедително, много е секси и в същото време е почтен мъж. Ако ми се удаде възможност да разпространя в пресата възраженията му и как все пак сме успели да го убедим да участва, населението единодушно ще застане на наша страна. Досегашните предавания бяха обект на известни нападки. Спорадични наистина и по мое мнение — от чисто лицемерие. Само че онези, които приемат твърде лично осуетяването на бракове, рухващи като кула от карти за игра, несъмнено ще заложат на TV6, ако видят, че човек като Дарън ни се е доверил. Кой би могъл да му устои? Макар да не съм сигурна, че ще успея да го убедя, съм длъжна да положа максимални усилия.
Започвам да прехвърлям наум работния си график за следващите дни, преценявайки с каква част от задачите Фай може да се справи сама. Докато разсъждавам припряно в опити да предвидя развоя на събитията и евентуалните последствия, Дарън спокойно обмисля предложението, което прие съвсем буквално.
— Тъй като предполагах, че ще участвам в предаването, си взех едноседмичен отпуск. Сега смятам да замина на гости на семейството си. — Едва ли не с неохота продължава: — Няма да промениш решението ми, но ако това ще те спаси пред шефовете ти, можеш да дойдеш с мен за няколко дни.
— Страхотно. — Съгласявам се, без въобще да се замислям дали наистина го искам. — Къде живеят вашите?
— В Уитби.
— Моля?
Той се смее.
— В Уитби, нали се сещаш, в Северен Йоркшър. — Не се сещам. Звучи ми някъде на майната си. Едва ли не в друг, нецивилизован свят. Но няма място за отстъпление. Дано да не се окаже много страшно. Кимам с вид на човек, който отлично познава мястото, но не приема идеята много присърце. — Добре, Кас. Радвам се, че ще ме „следваш неотлъчно“, щом така се казва, но мисля, че ще прекараме доста по-приятно, ако просто ми се довериш и се опиташ да се позабавляваш.
Не заминавам да се забавлявам и да се доверявам. Прехапвам език, за да не изтъкна тези съображения, но най-откровено заявявам:
— Доверието води до разочарование.
— О, Кас, чуй се само какви ги говориш. Тази поза на непоносимо цинична кучка е крайно неубедителна.
Греши. Успяла съм да убедя осем учителки в началното училище, дванайсетима преподаватели в средното училище, десетки състуденти, стотици колеги, безброй приятелки, точно петдесет и трима любовници, както и собствената си майка. Дори Иси, колкото и да й е неприятно, от време на време признава: „Ти наистина си адски коравосърдечна.“ Каква е тази всеобща мания за сърцераздирателност? Нима не е очевидно, че по този начин човек само си проси белята? И се обрича рано или късно да се окаже наранен, огорчен и изоставен? На мен ми харесва да съм непроницаема. Не искам никой да ме разкрива.
Дарън спира и зарейва поглед към реката. Водната повърхност блещука, което ме изненадва. Винаги съм смятала Темза за голяма помийна яма.
— Знаеш ли какво си мисля?
— Дай да чуем — въздъхвам.
— Ти просто чакаш да бъдеш открита. Искаш някой да се помъчи да пробие външната обвивка. Искаш да бъдеш обичана. Само че се стремиш да направиш тази задача колкото се може по-трудна. Предизвикателство за някой съвременен Агамемнон. И ти си като всички останали жени, които познавам.