— Да, моя е. Сам си я построих — обяснява Дарън.
Подскачам от изненада и се обръщам, за да се озова лице в лице със самия него. Линда умира от яд, че брат й се намесва в женския ни заговор неканен. Аз пък от своя страна не мога да не се зарадвам на присъствието му.
— Прекрасна е — казвам. — Всеки друг на твое място спокойно би минал и с един етаж и без водопровод. — Но цялата сияя, с което ясно давам да се разбере, че съм смаяна. Дарън отвръща на усмивката ми и по изключение не намирам за какво да се заям.
Връщаме се в кухнята, която явно е епицентърът на домакинството. Госпожа Смит ми връчва огромна чаша силен, подсладен чай. Имам намерение да й обясня, че пия шварц-кафе Или „Ърл Грей“, но така и не ми се отваря възможност. Кухнята е същински кошер. Радиото предава някаква местна радиостанция. Водещият говори с невероятен акцент. Пералнята, сушилнята и съдомиялната машина работят едновременно. Въпреки цялата тази дейност мивката е затрупана с мръсни чинии, а сушилката — с чисти. Поне два от кухненските столове се губят под планини изпрани дрехи за гладене. На другите два също никой не седи, тъй като са окупирани от тлъсти, мързеливи заспали котки. От време на време кучето — стар лабрадор — изскача от коша си и лае в отговор на някакъв шум. Удивително е как изобщо чува какво става навън. Аз лично не долавям дори собствените си мисли. Разговорът не затихва нито за миг. Всъщност „разговор“ е много общо казано. Имам чувството, че всички говорят едновременно, за различни неща и без да обръщат внимание на никого другиго. Въпреки това никой, с изключение на мен, не прави усилие да следи разговорите и да отвръща на подходящия събеседник в подходящия момент. Линда и госпожа Смит постоянно се мъчат да ми пробутат нещо за ядене, което неизменно, но безуспешно се мъча да откажа. Бързо установявам, че е по-лесно да приемам сладкишите, бисквитите и сандвичите и да ги оставям в чинията си непокътнати. Кротко отпивам от чая си, който е изненадващо вкусен. Изведнъж пристига и Сара с цялото си домочадие. Най-безцеремонно тръсва бебето в скута на госпожа Смит и се хвърля на врата на брат си. Двете по-големи деца — момиченца на възраст между три и девет години (трудно е да се определи, освен ако човек не разбира от деца), моментално последват примера й и се покатерват върху Дарън. Съпругът на Сара безшумно се изнизва и се настанява да гледа телевизия с господин Смит в гостната.
Кухнята, която досега можеше да се оприличи на бълбукаща течност, вече със сигурност ври и кипи. Отчаяно се нуждая от чаша шампанско, в краен случай разтворим аспирин — при първа възможност. Главата ми пулсира от целия този шум. Племенниците на Дарън настояват да получат бонбони „Туизлърс“ и той незабавно се подчинява. Сара иска чаша чай и пита майка си дали е пекла нещо тази сутрин. Госпожа Смит отговаря утвърдително, което обяснява приятния аромат, който витае в къщата. В същото време крепи бебето на хълбока си и го храни, а с другата ръка разпъва дъската за гладене, готвейки се да изсуши една пола на Линда. Пристигат Шели и Ричард. Настава още по-невъобразим шум и отново се разменят целувки. Шели носи шоколадова торта, която незабавно бива разрязана — никой не се интересува дали е време за хранене, или не. Ричард предлага на брат си да „поритат“ в задния двор. Шели показва на бъдещите си племенници мостра от плата за шаферските им роклички. Очаровани, малките изразяват одобрението си с пронизителни писъци. Сара разопакова покупките, разказвайки някакво произшествие с учителката на най-голямата си дъщеря (както се оказва, Шарлот), като през цялото това време всички ме разпитват коя съм и защо съм тук.
Госпожа Смит, Сара и Шели прибързано са стигнали до заключението, че съм гадже на Дарън. Това е разбираемо, но само за човек, който не ме познава. Никога не съм била „постоянна приятелка“ на когото и да било и нямам никакво желание да бъда. Дори някой ден да ми се прииска подобно нещо, човекът, когото ще избера, със сигурност няма да има нищо общо с Дарън. Колкото и да е красив, забавен и интелигентен, определено не е мой тип.
Сигурна съм, че гаджето му ще извади страхотен късмет.
Само да е жена, която иска да има гадже.
Както и да е, по-лесно ми е да не разсейвам заблудата им, отколкото да им обяснявам, че всъщност искам Дарън да съблазни бившата си приятелка за назидание и задоволство на вече внушителната публика от 8.9 милиона зрители. Жените се възползват от отсъствието на мъжете, за да задоволят любопитството си.
— Значи с нашия Дарън сте приятели, така ли? — Думата „приятели“ трепти на устните на Сара в продължение на десет секунди. Съсредоточавам вниманието си върху избора на бисквита от отрупаната чиния, поднесена от Линда. Кимам едва забележимо.