— Защо не им каза името на предаването си? — продължава.
Сърдито се втренчвам насреща му и смотолевям:
— Предполагам, че не го гледат.
— О, тоест допускаш, че не са сред твоите 8.9 милиона зрители. Колко прозорливо от твоя страна.
Мятам му убийствен поглед.
Толкова е самодоволен. Толкова е нахакан. Толкова е секси.
Мисля, че е заради устата.
10.
Не знам как се забърках в цялата тази каша. Не помня точно кога съм се съгласила да отида с Дарън, Шарлот, Луси и Бен на басейн. У семейство Смит цари такъв смут и перманентна какофония, че е напълно възможно въобще да не съм се съгласявала, просто не съм могла да устоя на колективната им воля.
С басейните нямам нищо общо. Посещавам козметични салони и частни фитнесзали. Буквално усещам гъбичките как дебнат в пукнатините по плочките и макар че благодарение на общинската управа вътре се изсипват тонове хлор, съм сигурна, че ми предстои да плувам в чиста детска урина. За капак на всичко зървам в замъгленото огледало отражението си. Ужасно е. Тъй като не съм си взела бански костюм, се наложи да заема от Сара. Макар ясно да личи, че на младини е била много привлекателна жена, след раждането на трите си деца се е позапуснала. Имам чувството, че елегантното облекло не е сред основните й приоритети. Макар да не е от най-евтините, банският й не е марков. Обясних на Сара и Шели, че нося единствено и само черно. В отговор се усмихнаха и ми връчиха това чудо. Изглежда, първоначално е било изпъстрено с флуоресциращи цветчета, които за щастие са избелели. Формата е ужасна. По дяволите, защо не донесох собствения си бански костюм марка „Калвин Клайн“? Той е със специална кройка, така че максимално да удължава крака и минимално да подчертава ханша. Чашките са с подплънки, което придава на бюста предизвикателен вид. Тази грозотия е с провиснало дъно и размъкната при ханша, на всичко отгоре презрамките постоянно ми падат. И, стига че примирам от ужас да не се изхлузи, ами и изведнъж оказвам сама в съблекалнята с две малки човечета.
Обзема ме паника. Едно на ръка, че не съм си бръснала краката от цяла седмица, ами Шарлот и Луси ме съзерцават очаквателно. Очевидно всички — Дарън, майка му, Сара, Шели и тези хлапета — са на мнение, че аз ще се погрижа за тях.
И съм в състояние да го направя.
Което, разбира се, е точно така. Искам да кажа, та нали, за Бога, правя шоу, което привлича милиони зрители всяка седмица. Управлявам бюджети на стойност стотици хиляди лири и създавам приходи в размер на милиони. Все ще съумея да преоблека две дечица.
Има си хас.
Те обаче не мирясват. Постоянно ми се изплъзват от ръцете и се налага да ги гоня из цялата съблекалня. Въобще не желаят да си обличат бански костюм, камо ли да им сложа надуваеми ленти на ръцете, поради което се и отказвам. Имам чувството, че в мига, в който напъхам в съответния прорез съответния крайник, той мигновено отново се оказва навън. Все някак им ги нахлузвам, но и двата са наопаки: единият е с предницата на гърба, другият — с ръбовете навън. Осъзнавам, че в момента е най-важно да запазя присъствие на духа. Както при всяко стълкновение, човек в никакъв случай не бива да показва на противника, че се чувства застрашен или на път да се паникьоса. Мога да надвия едно четири– и едно шестгодишно детенце — несъмнено. Само да стояха мирно.
— Шарлот, престани да тичаш. Подът е хлъзгав. Ще се удариш. — Искам думите ми да прозвучат като съвет или предупреждение. Кой знае защо излиза така, сякаш аз се плаша или нея плаша. — Луси, не сме взели розовия ти бански, тъй че ще трябва да се примириш със синия. Моля те, престани да плачеш. Дай ръчичка за последно. Моля те.
И двете момиченца ронят сълзи (подозирам, че на Шарлот са крокодилски), а самата аз също съм на път да се разплача — което не ми се е случвало от двайсет и пет години, — когато една друга майка предлага да ми помогне:
— Не са твои, нали, пиленце?
— Не са.
Разкъсвам се между раздразнението и облекчението. Може да не са мои, но не са и нейни, нали? Само че за нула време и двете деца са облечени както трябва и всичко си е на мястото. Защо аз не успях? Сигурно съществува специален майчински ген, благодарение на който всички тези неща започват да се удават на жената с лекота веднага щом роди. Не че ми се е искало да бъда майка — и през ум не ми е минавало, дори насън. Какъв ти сън, то си е направо най-ужасен кошмар. Просто обичам да правя нещата както трябва. Дразня се, когато ми се опират.
Подкупвам момичетата да не издават пред чичо Дарън, че сме прибегнали до помощта на онази мила леличка. Предлагам им по една лира, но Шарлот ме осведомява, че тарифата е нов костюм за куклата й Барби и посещение в „Макдоналдс“. Инак бих се подразнила, но се възхищавам на деловия й усет — сигурна съм, че ще стигне далеч.