Йокаста, майка ти се обажда. Мразя тези устройства. Чуваш ли ме?
Кас, Бейл е. Обади се.
Значи нищо спешно. Отново включвам гласовата поща.
Когато прибираме децата у Сара, съм изтощена до краен предел и почти нямам сили да отклоня поканата за вечеря. При нормални обстоятелства бих я отрязала най-безцеремонно.
— Останете… имаме лазаня, мама и татко отидоха на кръчма, Ричард е у Шели, а Линда е тук. У нашите няма никого. Ще си кукувате самички.
Сякаш само това съм чакала, в неочакван прилив на енергия повличам Дарън навън с такава сила, че едва не му изкълчвам рамото, и на бърза ръка го натъпквам в колата. Той включва двигателя и през смях отбелязва:
— Стигат ти толкова дечурлига за днес, а?
Жегва ме чувство за вина. Може би е искал да остане, но от възпитание е предпочел да не ми противоречи — щом живее в Лондон, надали му остава много време да се вижда с роднините си. Но ръцете ми вече отекоха от игра на „едно, две, три, скоооооок“. Бебето сто пъти повърна върху мен, а мозъкът ми прегря от безкрайните въпроси защо това и защо онова (задавани предимно от Дарън). Но най-важното е, че не съм се поглеждала в огледало, откак си тръгнахме от басейна.
— Честно казано, да. Не съм свикнала с деца. Нямам племенници.
— Все някоя приятелка няма ли деца?
Замислям се. Като че ли не. Жените в телевизионния бранш рядко раждат деца, а приятелките ми в другите поприща сякаш пропадат вдън земя, след като родят. Сигурно ежедневието ни твърде много се различава.
— Не — усмихвам се на Дарън и се престрашавам да споделя: — Всъщност за пръв път ми се случва да държа дете в скута си, да го реша, да го преобличам, да го водя до тоалетната, да сменям памперси и да го храня.
— Сериозно?
— Сериозно.
Малко се срамувам и не зная как Дарън ще възприеме това признание. Очевидно цени високо майчинските умения на своите жени. Всъщност всички мъже много обичат да се любуват на жени, които идеално се справят с деца. Повечето жени си въобразяват, че притежават вродена дарба да бъдат търпеливи, забавни и любвеобилни. Аз не съм сред тях. На мен не ми пука. Е, имах голямо желание да им обуя обувките както трябва, но то е, понеже ненавиждам да се провалям в каквото и да било. Като дете много мразех друг да спечели на „музикални столчета“38. Второто място нищо не означава. Ако не нещо си струва, струва си да се направи както трябва. Винаги съм следвала този девиз. Далеч не защото искам да направя впечатление на Дарън. Пет пари не давам какво ще си каже за мен. Крадешком му хвърлям един поглед, за да разбера какво си мисли. Колата на брат му е толкова тясна, че се е превил надве. Цялото му внимание е погълнато от лъкатушещите пътища. Превключва на дълги светлини, чистачките самоотвержено се борят с проливния дъжд, от което, опасявам се, няма полза. Без да откъсва поглед от пътя, смутолевя:
— Изумителна жена.
Аз съм изумителна жена! Иде ми да хвръкна. Задникът ми категорично отказва да седи на седалката.
Аз съм изумителна жена. Хайде де, да не го чувам за пръв път!
Аз — изумителна жена? Обзалагам се, че го пробутва на всяка.
Правя се, че не съм го чула, и затварям очи с огромното желание да подремна по време на краткото пътуване до дома на семейство Смит.
Събуждам се под усмихнатия лик на Кевин Киган. Къде съм? Лежа в единично легло, с наелектризирани найлонови чаршафи и завивки, от които всичко ме сърби. Кафяви на цвят. В различни нюанси на кафявото. Сбъднал се е най-кошмарният ми страх — спала съм с мъж с лош вкус. Чувам детски смях в градината и надзъртам през прозореца.
Дарън.
С Шарлот и Луси. Навън е сиво и мрачно. Сива трева, сиво небе. Единствената утеха за погледа са Дарън и момичетата, които рязко се открояват на този потискащ фон с ярките си дрехи и веселия си смях. Импулсивно потропвам на стъклото и бурно ръкомахам. После си спомням, че съм без грим, и мигновено залягам обратно в леглото, преди да са ме огледали както трябва. На вратата се потропва и госпожа Смит нахлува в стаята, без да дочака отговор. Усмихва се ослепително и аз направо се разтапям. Сигурно е разбрала колко добре съм се държала вчера с децата и е поомекнала към мен. Не че има някакво значение. Нито търся, нито се нуждая от одобрението на госпожа Смит.
Много-много.
Връчва ми чаша толкова силен чай, че лъжичката буквално стои изправена. Поемам го с благодарност.
— Сигурно си била много изморена.
Обзема ме странно безпокойство, което сякаш се промъква под завивките и пропъжда блаженството на съня. По дяволите, едва сега си спомням. Снощи наистина бях много съсипана. Твърде съсипана да отстоявам позицията си за предаването както трябва, но достатъчно, за да се заяждам на дребно. Отначало се смеехме. Тъй като нямахме вино или джин, решихме да прегледаме барчето на родителите му — чудовищна грозотия с орехов фурнир, датираща от времето на Ноевия ковчег и съвсем резонно скрита в „гостната“. Единодушно се съгласихме, че текилата е най-подходящото питие за сандвичи със сирене (отчайваща крачка, към която бяхме тласнати от безизходността на ситуацията. Всички останали бутилки съдържаха разноцветни флуоресциращи течности, най-вероятно радиоактивни.) Реших да повдигна темата за предаването, докато семейството отсъства и цялата къща е на наше разположение. Предполагах, че тъй като започнахме да се сприятеляваме, ще бъде по-сговорчив. Сгреших. Разговорът беше кратък, разгорещен и враждебен.
38
Детска игра, в която децата тичат около редица столчета под музикален съпровод и се опитват да седнат, когато музиката спре. — Б.пр.