Дарън ми обърна гръб и съсредоточено се зае да стърже сиренето. Косъмчетата на врата му бяха щръкнали като войници под команда „мирно“. Обзе ме непреодолимо желани да ги подухна.
— Не казвам да спиш с Клеър. — Боже опази. — Просто остави нещата да се развият естествено. Остави съдбата да следват своя ход — убедително придумвах широките му рамене.
— Защо, след като вашето предаване въобще не се интересува какво ще стане, ако всеки следва естествения ход на своята съдба. То има за цел да изкриви нещата. И да извади наяве най-лошото у хората. — През цялото време наблюдаваше отражението ми в кухненския прозорец на фона на непрогледната нощ.
— Лошотията е нормалното им състояние.
Той изсумтя презрително. Поне отново се обърна срещу мен. Всъщност дали не го направи единствено защото трябваше да подреди готовите сандвичи в скарата?
— Не, не е. Просто ти смяташ изключението за правило, тъй като господства в твоя живот.
Ама че нахалник! Какво знае той за моя живот? Е, с изключение на онова, което споделих по време на разговорите ни в ресторанта в „Оксо“, на идване във влака и през остатъка от деня. Те едва ли са му били достатъчни да прозре в дълбините на душата ми. Не знае за мен почти нищо, освен кой ми е бил любимият млечен шейк като дете. О, в интерес на истината следобед обсъждахме различните аромати на презервативите и доста пофлиртувахме, но (поради присъствието на малолетни) крайно завоалирано. Е, какво пък, половината мъже в TV6 са наясно, че обичам бананови.
Само че никой от тях не знае, че любимият ми шейк беше шоколадовият.
Мятам му яростен поглед и отсичам:
— Изневярата е факт. Предателството е факт.
— Добре. Може би си права. Само че това са чудовищни факти, които трябва да си останат такива в съзнанието на хората. А вие постоянно експлоатирате измяната като форма на забавление и така неутрализирате грозотата й. Толкова ли си повредена, та не можеш да го проумееш?
Бях твърде изморена и вече ми се повдигаше от високопарната му почтеност. Улових се, че вместо да отговоря на въпроса му, на свой ред изкрещявам:
— Само ми кажи кой точно се крие зад тези така наречени културни и морални норми на Запада? Хората отдавна са обръгнали и постоянно вършат онова, което показваме, за тях то не е нищо ново.
Замълчахме и Дарън изцяло се съсредоточи върху изваждането на сандвичите от грила. Предложи ми сос „Устършър“. Отказах. Бях му наляла текила — въобще не я докосна. Нахранихме се в пълно мълчание, след което аз си легнах, самотна и сразена.
Започвам да търся ръчния си часовник.
— Три часа е, душко — радостно съобщава госпожа Смит.
— Следобед?! — Подскачам. Погледът на госпожа Смит попада върху дантелената ми нощница.
— Да, следобед. Миличкото, сигурно си била много изморена, щом не ти е било студено в това несериозно дрешоляче. Ако ми беше казала, че нямаш нощница и ще спиш по бельо, веднага щях да ти дам една от моите.
Засрамена до мозъка на костите си, както си му е редът, се свивам обратно в леглото и придърпвам завивката до брадичката си, сякаш да се скрия от неодобрителния й поглед. Бельо, моля ви се! Специално подбрах за това пътуване възможно най-обикновената и най-практична нощница, с която разполагам. Обикновено спя гола. Ако си въобразява, че нощницата ми е достатъчно оскъдна, за да мине за бельо, какво ли ще си помисли за бикините ми?
— Дарън искаше да те събуди, но аз му викам: „Остави я да си поспи.“ Явно си имала нужда от сън. Тъкмо излязоха с децата на разходка до въртележката на крайбрежната улица. Сигурно ще искаш да се изкъпеш, а след това ще ти измислим нещо за хапване.
Любезно кимвам, макар да съм сигурна, че стомахът ми категорично ще отхвърли поглъщането на каквато и да било друга храна след вчерашните сладкиши, шоколадова торта, хамбургер и сандвичи със сирене — друг път за цяла седмица не изяждам толкова. Страхотният ми апетит сигурно се дължи на чистия въздух.