— Та колко казвате, е часът?
— Вече наближава четири без двайсет.
— Кой ден е днес?
Рядко ми се случва да съм толкова завеяна, но трябва да се признае, че рядко спя по седемнайсет часа. При това — никога в найлонови чаршафи.
— Вторник.
— Мамка му.
— Извинявай?! — Госпожа Смит изглежда потресена, но нямам време да се разправям с нея.
— Мамка му, мамка му. — Нервно започвам да ровичкам в чантата си и да търся мобилния си телефон. — Мамка му. Четиринайсет съобщения.
Госпожа Смит недоволно изсумтява и ме зарязва да правя каквото си ща. Спокойно мога да заключа, че каквито и наченки на одобрение да е хранила към мен, вече са окончателно и категорично зачеркнати. И какво от това? Прослушвам съобщенията си.
Първото е от Иси, която ми напомня, че новогодишното ми решение е било да не се впускам в безразборни сексуални контакти. Има си хас! Дарън няма желание да обменя любезности, камо ли телесни секрети. Пък и какви е седнала да ми ги разправя? Не съм дошла тук за това. Целта на пътуването ми е да спечеля симпатиите на Дарън, за да се съгласи да участва в предаването. Нищо повече. Мисля, че вече й обясних. Останалите съобщения са от колегите ми.
Кас. Обади ми се, моля те. Вторник сутринта е. Кога се прибираш? Убеди ли Дарън да участва?
Фай е доста притеснена; жегва ме чувство за вина — давам си сметка, че съм я зарязала на топа на устата. Тя е много добър помощник, но никога не е вземала самостоятелни решения. Е, може би прекалено много ограничавам личната инициатива на екипа си и е крайно време Фай да се нагърби с малко повече отговорност. Сигурно се справя успешно. Прескачам следващите няколко съобщения и внимателно се вслушвам в гласа й. Имам още три послания от нея. Първото и второто издават нарастващ гняв. В третото самоуверено ме информира, че е намерила заместници за Дарън, Клеър и Маркъс и е взела решение да насрочи снимки. Най-подробно ми обяснява как ще разпредели задачите между двамата продуценти — докато единият снима, другият монтира в студиото, после се разменят. Идеята е много уместна, защото така ще се спести време. Завършва с уверението, че очаква да се върна в сряда сутринта и натъртено уточнява: „Както обеща.“
Бейл не се изразява толкова изтънчено:
Кас, къде си се завряла, мамка му? Да не се чукаш е някого? Заеби тая работа. Обади ми се.
И трите съобщения от него са идентични. Търсили са ме още Дай, Дебс и Рики. Някакъв си архиепископ написал отворено писмо до в. „Таймс“, осъждащо предаването. Което е страхотна новина. Дай и Дебс ме питат каква версия да изнесат пред пресата. Идиотки. Нищо ли не могат да направят без мен? Рики се мъчи да извоюва излъчване навръх Свети Валентин. Досега все удря на камък. Или по-точно на някакъв хомофобски настроен голям шеф, от когото зависи дали ще се приеме, или ще се отхвърли подобно предложение. В случая чарът конкретно на Рики единствено усложнява нещата. Аз обаче несъмнено мога да спася положението, достатъчно е да поканя този тип на обяд. Обаждам се на Рики да насрочи срещата за петък. После звъня на Фай да й кажа, че няма да пътувам довечера, както бях обещала, а утре сутринта или най-късно утре вечер, и едва тогава осъзнавам, че съм взела подобно решение.
— Няма смисъл, Кас. Намерих заместник.
— Зная, но Дарън е на път да капитулира, а все още смятам, че ако се навие, ще излезе страхотно предаване. — Пускам й тази нагла, опашата лъжа без капка срам.
— Божествен мъж — възторжено се съгласява Фай.
— Ако си падаш по подобни типове.
— Забавляваш ли се?
— Не. Той е много неуравновесен. Ту е мил и очарователен, ту се нахвърля да хапе като зло куче. Принудена съм да търпя отегчителното му семейство. На всичко отгоре тук е кучи студ, а градчето се намира буквално на майната си. — Открай време твърдо смятам, че въобще не дължа на всеки любопитстващ истината, цялата истина и само истината.
— Какво ли не прави човек в името на работата си.
— Именно. Виж, Фай, може би е най-разумно да не споменаваш на Бейл, че си намерила заместник. Той не е виждал Дарън и няма да разбере защо толкова активно го преследвам. — Фай се разхихиква, с което ме принуждава да поясня: — Да участва в предаването.
— Безспорно. — Долавям безмозъчния кикот в гласа й. Крава. — Само внимавай да не хлътнеш.
— Няма начин. Изключено е да харесам мъж на име Дарън. Да не се казвам Кайли или Шарън!
Фай се смее.
— Няма да обеля и дума пред Бейл, но най-късно в четвъртък сутринта да си тук. Можем да отложим снимките дотогава, но не по-късно. Не мога да снимам сама. Трябваш ни.