— Иси, може ли да пренощувам у вас?
— Естествено, стига да искаш. Но защо?
— Защото, ако го видя, ще омекна, а съм сигурна, че късно довечера, веднага щом се върне от Котсуолдс, ще дойде.
— О, изчакай го, мооооля ти се.
— Не мога, Иси. Не си играя игрички. Не го правя, защото се чудя какво да измисля само и само да му стана по-интересна. Трябва незабавно да прекъсна всякакъв контакт. Това не може да продължава така. Не мога да си позволя подобна уязвимост.
Просто не мога. Не „няма да го допусна“. Просто не мога да го допусна.
Втурвам се в спалнята като фурия и нахвърлям в една чанта дрехи и козметика. Дори не поглеждам какво взимам, но спирам за миг да подуша чаршафите и да се отдам на мисълта за него за последен път. Той е причината да се родя на този свят жена, но никога, за нищо на света няма да го узнае, защото, макар да ми е трудно да понеса мисълта, че го напускам, няма да го преживея, ако той ме напусне.
Пък и това примитивно състояние на „влюбеност“… със сигурност е само временно. Час по-скоро трябва да се върна към обичайния си ритъм и веднага ще се почувствам по-добре.
Всичко е въпрос на време.
И то, най-вероятно, съвсем кратко.
Най-вероятно.
Дръпвам чаршафите от леглото и ги натъпквам в коша за пране.
Иси се примирява с факта, че няма да ме разубеди, и решава да смени темата. Докато натъпквам четката за коса и бельото в чантата, ми разказва как онзи нещастник от новогодишното празненство все пак се обадил. Излизали няколко пъти. Иси е много въодушевена, защото играели интелектуални игри като „Кънект 4“. Аз не мога да му простя факта, че оставя майка си да му урежда срещи. Иси бърбори нещо, но не съм в състояние да проследя нишката на мисълта й. Наистина е чудесно, че се е обадил, но в момента не съм много сигурна, че това има значение за мен. Как можа да ми се случи нещо толкова ужасно? Как можа да ми се случи нещо толкова прекрасно? Как е възможно да бъде едновременно ужасно и прекрасно? Видяла съм достатъчно и зная, че подобно сложно, заплетено и мърляво състояние на нещата е добре дошло в подходящия момент, а именно — когато човек иска да се влюби. Но за мен моментът не е никак подходящ. Бях убедена, че съм застрахована. Смятах се за по-съвършена или поне по-различна — със сигурност по-умна. Сега разбирам, че никой не е застрахован.
На излизане, докато обличаме палтата си, Иси въздъхва:
— Въобще не ме слуша, нали?
— Извинявай, Иси. Съзнанието ми беше ангажирано с опити да забравя Дарън — усмихвам се тъжно.
— Защо го правиш? Защо дори за миг не допускаш мисълта, че може би обръщаш гръб на истинското щастие? — мъчи се да ме разубеди.
— Не. Старая се да минимизирам вредите.
— Не те разбирам, Кас.
— Така ли? Колко странно. Аз пък си мислех, че съм ти обяснила пределно ясно. — Което, разбира се, е чиста лъжа. Сама не се разбирам. Единственото, което ми е ясно — че действително съм влюбена, — само допълнително ме обърква.
Заключвам и прикрепвам на вратата плик. Адресиран е до Дарън, а бележката в него простичко гласи:
Не ми се обаждай.
13.
Както и предполагах, в службата е пълна отврат. Бейл не се върза на историята с ларингита, защото Фай, мръсницата, му показала снимка на Дарън.
— Ларингит, дръжки.
— Не беше точно ларингит, а инфекция на гърлото — поправям го язвително. Забележката не е на ниво, защото съм изгубила тренинг. Нали от две седмици се държа с хората мило, да му се не види!
— Видях негова снимка, Йокаста. Никакъв ларингит не си карала, ами си го спукала от чукане. Направо си се забравила, а ние в това време се блъскаме като грешни дяволи. Поведението ти е безотговорно. И неприемливо. Как ще се оправдаеш?
Бейл избра за сцена на публичното порицание стъкления си кабинет. Колкото и да е ядосан, винаги се прави на два пъти по-бесен за назидание на останалата част от екипа.
— Найджъл, минаваш всякакви граници. — Наричам го Найджъл само когато положението стане отчайващо. Обмислям дали да не се облегна на бюрото му и да докосна ръкава му, създавайки илюзия за близост, но не мога да се насиля. — Добре де, следвах един евентуален кандидат за предаването, но усилията ми се оказаха напразни, защото не можах да го убедя да участва, но пък си струваше. Ако беше приел, това щеше да бъде най-успешният брой в цялата история на шоуто — както досега, така и занапред.
— Защо?
Знаех си, че на това вече ще се върже.
— Този тип отказва да участва поради морални съображения — социални и персонални. В същото време е обезпокоително красив и умее да говори увлекателно. Ако се беше навил да участва, нямаше да се намери един човек в цялата държава, който да го обвини за решението му, бил той производител на дантели, мениджър на службата за сватбени подаръци в „Джон Луис“42 или епископ. — Хвърлям му най-новите писма с оплаквания. — Аудиторията щеше да се консолидира. Едно такова издание щеше да разсее и последните съмнения относно предаването. Хората щяха да се изпопребиват да участват.