— Но ти не можа да го убедиш?
— Не, не можах — отвръщам, забила поглед в дланите си.
— Опита ли всичко възможно? — Натъртва думата „всичко“ — и двамата отлично разбираме какъв смисъл влага. Всъщност ме пита спала ли съм с Дарън, за да го изнудя да участва в предаването. И да, и не. Подобен отговор е твърде сложен за Бейл.
— Всичко. — Пламвам до уши.
Той се привежда толкова близо, че спокойно различавам черните точки в гънката между носа и страната му.
— Значи изоставаш.
— Гадняр! — жалвам се на Фай, тъй като единствена тя се навърта наоколо. Повечето ми колеги явно са решили, че известно време е по-разумно да ме отбягват. Фай е или по-смела, или по-глупава от останалите.
— Предположих, че не ти се стои сама.
Подава ми двойно еспресо. Преглъщам го с мъка. Отдавна не съм пила толкова силно кафе. Има вкус на креозот.
— Хем докато те нямаше, всичко беше наред.
Виж я ти, мръсницата. Мисля, че е време да й напомня кой командва тук.
— Да. Добре си се справила. Видях, че рейтингът се е заковал на девет цяло и едно. Не бива да се самообвиняваш, че не си успяла да го повишиш. Предаванията ти бяха компетентно заснети, независимо от реакцията на зрителите. — Усмихвам се, но тя се колебае — не знае дали да отвърне на усмивката ми.
Значи си доволна?
— Удържала си фронта. Браво. — Смисълът на думите е един, а тонът — съвсем друг.
— Сърдиш ли ми се?
Въздъхвам. Голяма съм крава. Фай направи две добри предавания. Без нея нямаше да мога да замина за Уитби, камо ли да остана там цяла седмица, след което в продължение на още седем дни да се правя на болна от ларингит. Е, пооплескала е документацията, освен това не е реагирала на зрителските обаждания и не е помогнала на Рики и Дай да вземат нужните решения по отношение на програмното време и маркетинга. Но като цяло се е справила. Какво е виновна, че на мен ми иде да плача, да се смея, да крещя, да танцувам и да вия, като същото време разбивам на парченца и целувам всичко, което ми попадне пред очите. Душата ми ври и кипи. Никой не ме разбира. Най-вече аз самата.
— Не, справила си се отлично — уверявам я, този път малко по-искрено. Лъчезарно се ухилва до уши.
— Надявах се, че ще останеш доволна. Разкажи сега какво стана. С подробности!
Придърпва един стол и двете се сгушваме зад компютъра ми. Нямам навика да си споделям по женски, но не съм изричала името на Дарън от часове. Ако не го кажа скоро, ще експлодирам. Разказвам й някои от нещата, които признах и на Иси — за пътуването с влака, за семейството му, за басейна, разходките и „ресторантите“. Не млъкнах в продължение на двайсет минути, но изведнъж забелязах, че Фай ме гледа много странно и доста озадачено.
— Какво?
— Зарежи прелюдиите и давай по същество. За секса.
Взирам се през нея, сякаш не съществува, и се замислям как правихме любов. Не мога да й разкажа. Първо, изречени на глас, подробностите ще прозвучат шокиращо, дори пред скандинавка. И, второ, това са лични неща. Между нас двамата с Дарън. Нямам право да го превръщам във фикционален герой. Телефонът иззвънява, Фай вдига слушалката и изрецитира:
— Служебният номер на Йокаста Пери, Фай Спенсър на телефона.
Заемам се с електронната си поща и изоставям Фай да говори. Забелязвам, че се изчервява. После кокетно се разхихиква. Най-сетне казва:
— Един момент да проверя. — Затулва слушалката с длан и се криви насреща ми като мим: — Тооооой е.
— Кооооой? — отвръщам по същия начин — явно е заразно.
Тя размахва ръце и театрално забелва очи. В някоя по-безпросветна ера отдавна да са я напъхали в усмирителна ризница.
— Дарън.
— Няма ме.
Фай недоумява. Извинява му се от мое име и старателно записва всичките му телефонни номера. След това затваря телефона и ми подава бележката.
— Значи си спала с него. — Тонът й е доста по-различен от одеве. Не отричам, просто свивам рамене. — И вече не ти е интересен — заключава. Питам се дали и Дарън е стигнал до същия извод. — За Бога, Кас, така бездушно ги баламосваш, а после ги зарязваш, че започвам да се чудя дали всъщност не си се родила мъж, но си се подложила на операция за смяна на пола. Как си в състояние да му устоиш?
Взимам листчето с телефонните му номера и го захвърлям в кошчето за смет.
— Ако пак се обади, кажи му, че съм напуснала.