— Кроуел-който-се-шегува е прав. Стръкхаймер-който-забавя трябвало повика мен. Всички в село познават старата Шуурна.
— Да вървим при нея. Сигурно ще е доста интересно.
Къщата на Шуурна беше една от новите постройки. Двамата мъже и брушианецът се промушиха през тясната врата.
Стаята вътре бе ниска и прихлупена, почти цялата беше запълнена от старата колиба, а на тавана се виждаше широк отвор. Вътре беше влажно и мрачно, миришеше на мухъл.
Балуурн произнесе ритуалния поздрав и някой отгоре му отвърна. После тримата се вмъкнаха в старата колиба и се оказаха заобиколени от дузина изправени трупове, с други думи — безмълвните на семейството, чийто отворени очи ги гледаха безизразно. Балуурн прошепна нещо едва чуто и след това повтори на висок глас.
— Аз качва горе, провери стара Шуурна готова говори с Кроуел-който-се-шегува.
Балуурн се изкатери пъргаво по въжето, Кроуел го проследи с поглед и промърмори.
— Дано да ме издържи.
Той глътна един Гравитол, после измъкна нещо от джоба и без да изпуска отвора на тавана от очи се приближи към един подпрян на стената безмълвен.
— Какво си намислил, Айзък?
— Само за миг — прошепна Айзък и протегна ръка към безмълвния. После прибра сгъваемия вибронож в джоба си. — Парченце тъкан от рамото — обясни Кроуел.
Очите на Уолдо станаха кръгли.
— Знаеш ли…
В този момент Балуурн се спусна обратно по въжето. Още двама туземци го последваха.
— Шуурна иска да говори с Кроуел-който-се-шегува насаме.
— Стискай палци — рече Кроуел. — Ако въобще ме издържи въжето.
С помощта на още един Гравитол и доста пъхтене той успя да издигне едрото си туловище на горния етаж. Шуурна лежеше на вълнена рогозка. Тя беше най-възрастната брушианка, която Кроуел някога е виждал, с пожълтели, окапали коси, замъглени очи и сивкава, набръчкана кожа. Макар и с отпаднал глас, тя все още не беше забравила разговорния стил.
— Кроуел-който-се-шегува/ познавам те от моите години на обучение/ и помня те по-добре от чадата си. Крачиш различно сега/ и стъпките ти са на млад човек.
Ето нещо, на което Кроуел не бе обърнал внимание.
— Времето бе по-милостиво към мен/ отколкото към теб/ Шуурна, която очаква безмълвието. Тази привидна младост/ ми дари с помощта на билки един лекар/ та си възвърнах силата на млад мъж.
— Големите ми очи са помръкнали/ но чрез многото малки очи виждам/ че си пораснал с два кернела/ Кроуел-който-се-шегува.
— Вярно/ Това често се случва/ с хората, които остаряват.
Можеш да добавяш сантиметри с пластотъкан, но не можеш да ги отнемаш.
Настъпи продължително мълчание, което в човешкото общество щеше да се окачестви като неловко.
— Шуурна/ Имаш ли да ми кажеш нещо/ Или да попиташ?
Още една пауза.
— Не/ Ти приличаш на Кроуел-който-се-шегува/ Исках да го видя/ Но той не е тук сега. / Не мога да чакам повече/ готова съм за безмълвието/ Моля те/ повикай младите и старите.
Кроуел се спусна по въжето.
— Балуурн!
— Да, Кроуел-който-се-шегува?
— Шуурна е готова да… премине в безмълвието. Можеш ли да повикаш младите и старите?
Балуурн и двамата му придружители се изкачиха по въжето. Кроуел ги последва и застана до Шуурна.
— Кроуел-който-се-шегува, — заговори единият от туземците, — ще ни помогнеш ли/ с нашето радостно тегло?/ Аз съм твърде стар/ а другият е прекалено млад/ за да отнесем Шуурна/ при останалите безмълвни.
При останалите? Кроуел се наведе и взе ръката на Шуурна. Беше твърда и неподатлива като дърво.
— Стари човече от фамилията на Шуурна/ аз не разбирам. / Мислех, че на никой човек не е позволено да присъства/ на безмълвния ритуал.
— Така беше/ — кимна старецът, — но наскоро жреците ни уведомиха за промяната. / Ти си вторият човек/ удостоен с тази велика чест.
Без особена церемониалност Кроуел придърпа нагоре вдървеното тяло на старата Шуурна.
— И кой е първият човек/ удостоен с тази чест?
— Не бях тук тогава/ — отвърна старецът, — но знам/ че той се казваше Малатеста.
Привързано през кръста, тялото на Шуурна бавно се спусна през отвора, докато Кроуел лекичко го насочваше. Отдолу го пое Балуурн, а тримата се спуснаха по въжето при него.
По време на церемонията Уолдо стоеше встрани с унесен и замислен вид. Старецът промърмори нещо на Кроуел, той му отвърна с вежлив отказ и едва тогава Стръкхаймер се оживи и попита.
— За какво става дума?
— Поканиха ни да присъстваме на празненството. Нали знаете — възпяват всички добри дела на отишлия си и обсъждат къде точно да разположат тялото. Благодарих и отказах. Подобни веселби нерядко продължават цял ден, а аз имам среща днес. Пък и струва ми се, че нашето присъствие ще повлияе на празненството. Но така или иначе — длъжни са да ни поканят, защото бяхме наблизо в момента на преминаване към безмълвието.