— По-близо от нас едва ли някой е бил. Все пак — добре че не прие. Чувствам се малко неспокоен след случилото се.
— Е, можем вече да тръгваме.
— Да вървим. Все пак се сдобихме с парченце от тъканта на безмълвните. Може би най-сетне ще разкрием загадката… Хей, та ти беше при старицата тъкмо когато умря! Забеляза ли нещо?
— Абсолютно нищо. Те просто се приближиха към нея, погледнаха я и казаха, че е готова. какъвто и начин за балсамиране да използват, вероятно го прилагат докато субектът е още жив — Кроуел потръпна въпреки горещината. — Дори не я докоснаха.
8
Кроуел съвсем преднамерено не обърна внимание на съвета на доктор Норман и си уговори среща с посланика надвечер. Предполагаше, че събеседникът му вече ще е достатъчно интоксикиран. На вратата го посрещна изненадващо красив мъж, с аристократични черти, посивели коси и широки, изправени рамене.
— Посланик Фитц-Джоунс?
— Да… а вие трябва да сте доктор Кроуел. Заповядайте, влезте.
Кроуел го последва в елегантно обзаведената стая, която Ото оцени като мебелирана в стил „Американски провинциален“ от края на двадесети век. Дори мебелите да бяха фалшиви, цената им беше умопомрачаваща.
Фитц-Джоунс посочи с ръка едно почти безформено меко кресло и Кроуел се отпусна в него.
— Ако позволите, ще ви предложа нещо за пиене. Разполагам със следните комбинации — бренди и вода, бренди и сода, бренди и натурален сок, бренди и лед, бренди и бренди, а също — той намигна заговорнически на Кроуел — съвсем малко бургундско „Шато дьо Ротшилд“, реколта двадесет и трета година.
— Мили Боже! — дори Кроуел бе чувал за тази прословута реколта.
— По някакъв невъобразим и за мен самия начин едно малко буренце от това вино бе докарано тук, вместо поръчания сандък с имиграционни формуляри — той поклати печално глава — Подобни неща се случват нерядко в бъркотията на междузвездната бюрокрация. Човек се учи докато е жив.
— Струва ми се, — рече Кроуел като разглеждаше леко зачервения нос на своя събеседник и се дивеше на човешката издръжливост към алкохола, — че няма да мога да устоя на предложението.
Фитц-Джоунс излезе и след миг се върна с две високи чаши, пълни с пенливо червено вино. Вкусът на виното, както се оказа след малко, бе наистина великолепен. Фитц-Джоунс изпразни на един дъх чашата си и го погледна в очите.
— Има ли някаква конкретна причина за да ме посетите? Това съвсем не значи, че ми е неприятна компанията ви, просто се интересувам.
— Ами, исках да се срещна с някой, който не работи за компанията. Интересувам се от гледни точки извън конкретния производствен интерес на служителите. Най-вече що се отнася до последните десет години. Доколкото разбрах, има доста промени.
Фитц-Джоунс махна с ръка и едва не събори чашата си. Ръката му прелетя на милиметри от нея, но изглежда в последния миг си казаха думата дългите години упорита тренировка под непрестанното въздействие на алкохолната отрова.
— Не съвсем… не съвсем — отвърна той. — Едва през последната година. Що се отнася до мен, да си призная честно, нямам никаква работа. Часовникът, така да се каже, си върви. Най-много веднъж в годината да изпратя някой скучен доклад. Имаше няколко по-особени случаи — на изчезнали хора. Например — Главният надзирател Малатеста, човек с положение, така че, когато изчезна трябваше да изпиша сума ти хартия. Прекарах часове в непрестанна връзка по хипо-пространственото радио, докато… можете ли да пазите тайна, доктор Кроуел?
— Като всеки друг.
— Е, не че тайната е кой знае каква, особено след като доктор Норман се натъкна на нея. Обзалагам се, че вече я знаят в цялата компания. Както и да е — разговарях с няколко служители от управлението на Конфедерацията и те се съгласиха да изпратят двама следователи. Не след дълго се появиха и самите следователи, великолепно замаскирани като научни работници и докато се пъхаха насам-натам, изведнъж също изчезнаха.
— Имате пред вид двамата геолози?
— Точно така. Човек би си помислил, че след като са изчезнали Конфедерацията ще изпрати цяла армия да ги търси. Нищо подобно. След доста време успях да се свържа с някакъв трети секретар и той ми съобщи, че не можели да си позволят, да губят повече хора за дребните интриги на някаква затънтена планета.
— Странно — Ото си спомни, че сред докладите на изчезналите геолози имаше и предупреждение, за това, че на посланикът не може да се разчита.