— Така е. Ако питате мен, тези агенти въобще не са изчезнали или убити, както се предполагаше за Малатеста. Най-вероятно са разполагали с мъничък крайцер, скрит някъде извън града и след като са научили онова, което ги е интересувало просто са се изпарили. Дяволски нечестно, защото ние все още не знаем какво се е случило с Малатеста. Сигурен съм обаче, че те са разкрили тайната.
Напълно възможно е да си прав — помисли си Ото.
— А не мислите ли, че Конфедерацията би могла да изпрати и други агенти, без да ви предупреждава?
— Невъзможно, законът го забранява. Поне мен са длъжни да уведомят. А освен това, след изчезването им на планетата са пристигнали само двама — единият беше новият асистент на доктор Стръкхаймер. Държа го непрестанно под око и сигурен съм, че е точно такъв какъвто изглежда, с други думи скучноват човечец. А другият новодошъл, сте разбира се, вие.
Кроуел се изкиска.
— Май не приличам много на агент, а? Макар че, може би ако ме подозирахте, щяхте по-често да ме поите с вино.
Фитц-Джоунс също се усмихна, но очите му останаха сериозни и студени.
— Защо не, и без това скоро ще се развали. Между нас казано, очаквам поредният агент да се появи в най-скоро време. Би могъл да бъде всеки. Нали сте чували за новите възможности за персонална имитация чрез наслагване…
— На пластотъкан? — прекъсна го доктор Кроуел.
— Съвършено вярно. Могат да направят ксеро-копие на когото си пожелаят. А преди това да го отвлекат и да го скрият някъде. Това естествено, поставя известни личности като вас извън подозрение. Прекалено много хора биха забелязали изчезването ви — но в очите му Ото прочете подозрителност.
— И все пак, — запита Кроуел, — докато отпиваше последната глътка заедно с поредния Прандоксин, — имате ли някаква теория за изчезването на Малатеста?
— Направо не знам, — сви рамене посланикът. — В едно съм сигурен, обаче — тези приказки, че го били отмъкнали местните за някакви си техни… ритуали, са пълна глупост.
— Съгласен съм. Те просто не са способни на насилие.
— Не само това. Малатеста им беше любимец. Доста добре се справяше с езика им. Приеха го като свой в едно от семействата, стана нещо като почетен брушианец.
— Не го знаех.
— О, да, той ходеше на всички техни събори. Дори жрецът го взе за нещо като съветник.
— Да, — кимна Кроуел, — днес ми казаха, че присъствал на ритуала за преминаване в безмълвието.
— Когато балсамират своите нещастни роднини? Виж, това пък не знаех. Интересно, защо ли не е разказал на никой? Стръкхаймер щеше да му стане доживотен приятел. Е, това още повече потвърждава факта, че Малатеста е бил техен човек и изключва всякакви възможности за насилие. Остават две възможности — нещастен случай или убийство. Предполагам, че агентите са разследвали и двете.
— И кой според вас може да е главният заподозрян?
— От гледна точка на мотивацията — Киндъл, новият надзирател. Но той никога не е желал тази работа истински. Натоварването е двойно, а заплатата — почти същата.
— Познавате ли го добре? — Внимавай, ставаш прекалено любопитен.
— Да. Работеше в Гражданския отдел, когато бях посланик на Ламар. Доколкото знам, има богат опит от работата си за компанията. Предложиха му да стане Помощник Надзирател тук и той с радост прие. След около година преместиха и мен, така че отново се срещнахме.
Време е да се смени темата.
— Мда, Ламар. Чух за събитията, но никога не съм бил там.
— Красив свят — Фитц-Джоунс въздъхна печално. — особено в сравнение с тази пустиня.
— Е, време е да вървя. Простете за безпокойството.
Размениха още няколко любезности и сетне Кроуел си тръгна.
9
Стаята беше претърсвана, но от някакъв аматьор. Най-вероятно помощникът на Фитц-Джоунс. Не беше забелязал залепените на ключови места косъмчета, нито подпрения на входната врата молив. Кроуел въздъхна. Ото заслужаваше повече.
Внимателният оглед не даде допълнителни резултати. Кроуел огледа навън, после затвори вратата и я залости. Мъчейки се да не обръща внимание на миризмата, той извади писалката си и махна капачето. Това автоматически включваше скрития в горния край на писалката източник на невидима за човешкото око ултра-виолетова светлина. Кроуел изтърси контактните лещи от капачето и ги постави в лявото си око. Сега вече виждаше доста ясно в мрака, който все още бе непрогледен за инфра-червени и усилващи зрението прибори.
Косъмчето върху фалшивото дъно на куфара не беше докосвано. Кроуел извади отвътре няколко предмета и после го натъкми на същото място.