— Добре, виж… извинявай, че те безпокоя по това време, но знаеш ли, онова парченце от кожа, което ми даде… клетките в него са още живи!
— Живи ли? От трупа на една двестагодишна баба?
— При това се наблюдава митоза — знаеш ли какво е митоза?
— Клетъчно делене, значи хромозомите…
— Всичко стана съвсем случайно — бях включил микроскопа на инкубаторен режим, поставих парченцето за да го огледам. Имаше една доста интересна клетка — едър неврон, който изглежда бе умрял по средата на анафазата — на митозата… разглеждах я няколко минути, после станах да си взема една бира, сетих се, че имам малко работа по спектрометъра, както и да е — когато след няколко часа се върнах при микроскопа същата тази нервна клетка беше достигнала нов стадий на анафазата! Клетките от тъканта се делят и растат, но с темпо, забавено до няколкостотин пъти в сравнение с нормалното темпо за растеж при брушианските клетки.
— Това е невероятно!
— Повече от невероятно — това е невъзможно! Просто не знам какво да мисля, Айзък. Аз съм само един прекалено любознателен ветеринар. Трябват ни биолози, истински биолози и — Бога ми! — аз ще ги докарам. Ще видиш, само да се разчуе! Няма да се учудя, ако след месец на всеки брушианец тук се падат по десетина учени.
— Може и да си прав — отвърна Кроуел, но се чудеше кой ли би могъл да подслушва разговора им.
10
— Радвам се, че се отби, Айзък — доктор Норман стисна десницата му.
— Не можах да устоя на изкушението. Не сме играли шах цели десет години.
— Ха… май когато се разделихме предния път ти водеше с четири победи.
Двамата се настаниха на масата с шаха и Уили направи своя първи ход. Кроуел отвърна почти инстинктивно, началото беше предпазливо.
— Рю Лопец, Айзък? Станал си доста консервативен на стари години. На времето се славеше като непредсказуем в началните ходове.
— Затова ми водиш с четири игри.
Играта продължи близо час с променлив успех и за двамата. Близо до края, когато Айзък държеше преднина както в позиция, така и в сила, доктор Норман неочаквано вдигна глава и запита:
— Кой сте вие?
— Какво каза, Уили?
Докторът измъкна от джоба си смачкана рецепта и я хвърли на масата.
— Ако вие бяхте Айзък Кроуел, досега да сте мъртъв, с толкова изпит Гравитол. Не се опитвайте да ме излъжете, от Прандоксина по кожата се появяват специфични жълтеникави петна. А при вас ги няма. Освен това стилът ви на шах е съвършено различен — по-добър, но различен. Айзък никога не е знаел как да разиграва позицията си.
Кроуел допи чашата си и се облегна назад. Почти незабележимо измъкна под масата пистолета и го насочи към корема на доктора.
— Името ми е Ото МакГевин. Аз съм агент на Конфедерацията. Но бих ви помолил да ме наричате Кроуел, в момента аз съм по-скоро добрият стар Айзък.
Докторът кимна.
— Добра работа. Далеч по-убедителна отколкото с предишните двама. Значи затова сте тук — за да разследвате изчезването им.
— За да разследвам смъртта им. И двамата бяха снабдени с имплантиран в сърцето монитор. Двата монитора преустановиха излъчване едновременно.
— Е, излишно е да казвам, че при мен тайната ви ще бъде запазена.
— Не за дълго. Мисля, че скоро всичко ще се разреши. А сега да се върнем към непосредственото занимание — мат в три хода.
— Да, видях го — докторът се усмихна. — Надявах се да ви отвлека вниманието.
— Докторе, това ми напомня — наскоро да сте имали случаи на огнестрелни рани?
— Какво? Защо?
— Някой ми устрои засада снощи. И аз стрелях в него.
— Божичко… в ръката ли?
Кроуел измъкна пистолета, отвори пълнителя и показа едно от куршумчетата.
— Раната ще е приблизително с такъв размер.
— Да, така беше — доктор Норман замислено разгледа куршумчето. — Изпотих се, докато го извадя — той пое дълбоко. — Рано тази сутрин ме събудиха посланик Фитц-Джоунс и Главен надзирател Киндъл. Помолиха ме да извадя заседнал куршум в рамото на Киндъл. Обясниха, че вечерта се напили, а след това решили да се поупражняват в стрелба. За целта използвали двора на посланика. А после при случаен изстрел Фитц-Джоунс прострелял Киндъл в рамото. И двамата миришеха на вино, но иначе си бяха съвсем трезви. Изглежда се бяха опитвали сами да извадят куршума.
— Киндъл — него още не съм го срещал.
— Изглежда, че все пак сте го срещали — снощи. Направо не мога да повярвам. Има толкова невинен изглед.
— По-добре още сега да ви разкажа всичко. Ако нещо се случи с мен, свържете се незабавно със службите за сигурност при Конфедерацията. Изглежда, че група, която включва посланика и Главния надзирател систематически трови брушианците, които работят в мината. Единственият възможен мотив, е да ги накарат да работят повече и по такъв начин да увеличат печалбата. Чух че Киндъл държи голям дял от акциите на компанията. Интересно, дали Фитц-Джоунс също няма участие?