— Не си чак толкова опасен, колкото казваше Стюарт.
— Не се подвеждай, достатъчно опасен е, но ние му изтръгнахме ноктите. А сега се върни в офиса, Линдхам. Ние с Фитц ще свършим останалата работа.
Джонатан се отправи към задния изход.
— И така, мистър МакГевин, обзалагам се, че за професионалист като вас, обратът е доста неприятен. Но какво да се прави, тази сутрин имахме възможността да изслушаше разговора ви с доктор Норман. От известно време радиотелефонът му не работи — също и този на доктор Стръкхаймер — но затова пък и двата предават всичко произнесено в обсега им направо тук. Но, моля ви, мистър МакГевин, седнете. Наслаждавайте се на виното. Бих ви правил компания, но единствената ми здрава ръка е заета — както сам виждате.
Кроуел седна в старомодното кресло и се зачуди кога ли ще настъпи развръзката.
— Нима си мислите, че ще се измъквате вечно? — запита той.
— Избрал съм ви дълбок кладенец, един от най-дълбоките. Страхувам се, че доктор Норман и Стръкхаймер също ще ви последват в него. Знаят прекалено много.
— Ако не се свържа с когото трябва, — погледна го в очите Кроуел, — съвсем скоро ще си имате големи неприятности. Първо десант на космодрума и после цялата планета ще бъде поставена под карантина.
— Интересно защо не го направиха след изчезването на първите двама агенти. Доста неудачен блъф, МакГевин.
— Защото предишните двама бяха само агенти. А аз съм първи оператор, такива като мен са само дванадесет. Попитайте Фитц-Джоунс какво значи това веднага щом се върне.
— Дотогава може вече да не сте сред живите. Той не искаше да ви убиваме тук, защото ще се затрудним да пренесем тялото ви до кладенеца. Но сега си мисля, че бихме могли да го носим на няколко пъти.
— Злокобна перспектива. Наистина ли си мислите, че ще можете да разрежете човек сякаш е бифтек? Гледката е ужасяваща.
— Не бих казал, че имам избор…
— За какво си говорите? — на вратата стоеше Фитц-Джоунс. — По пътя срещнах Джонатан. Той трябваше да е при теб докато се върна.
— Казах му да си върви. Подозрително е да остава. А и никога не съм му вярвал кой знае колко.
— Може би си прав. И все пак, не исках да оставаш насаме с един експерт-убиец.
— Е, още не ме е убил. Фитц, той твърди, че бил първи оператор. Това говори ли ти нещо?
Фитц-Джоунс вдигна удивено вежди и погледна Кроуел.
— Това не е възможно. Планетата е прекалено затънтена, за да изпратят тук първи оператор.
— Винаги изпращаме първи за да разследва смъртта на агент — отвърна Кроуел. — Независимо от важността на случая.
— Възможно — рече замислено Фитц. — Ако е така наистина, то аз съм поласкан — той се поклони подигравателно. — Но и най-умелият картоиграч може да изгуби, ако не му потръгне в играта. А това е вашата позиция, сър.
— Знаете ли какво ще се случи, ако си позволите да ме премахнете, посланик?
— Не казвайте „ако“. След като ви премахнем… та какво ще последва тогава? Може би ще изпратят още един първи оператор? Скоро ще им се свърши запасът.
— Ще поставят планетата под карантина и ще задържат всички ви. Нямате никакъв шанс.
— Напротив, имаме шанс — и това е възможността вие да лъжете. Нищо чудно, като се имат пред вид обстоятелствата. Не тая нищо лично против вас, мистър МакГевин. На ваше място бих се държал по същия начин.
— Хайде стига сме дрънкали. Да намерим едно въже. Ръката ми се умори да стиска пистолета.
— Великолепно хрумване — Фитц-Джоунс излезе и след малко се върна с дълго въже.
— Изпите си виното, Айзък. Приближи се, Киндъл. Не искам да ме изпечеш заедно с него, ако намисли нещо.
Докато Фитц-Джоунс усукваше непохватно въжето около него, Ото се постара да надуе гърдите и мускулите си докрай. Стар и не особено хитър номер, но Фитц изглежда не забеляза нищо. Начинът по който го завърза напомни на Ото, че си има работа с неопитни аматьори и той отново се прокле, че е бил толкова невнимателен. Та те дори не го претърсиха, виброножът си стоеше необезпокояван в джоба му.
— Ще трябва да почакаме няколко часа, мистър МакГевин. Съветвам ви да подремнете — Фитц-Джоунс изчезна в кухнята и почти веднага се появи с пистолета на Ото и бутилка сода. Той се приближи с бързи стъпки към Ото и замахна с бутилката. МакГевин направи опит да се дръпне, но бутилката го халоса по главата и стаята избухна в искри. После всичко изчезна.
Близо час лежа с отворени очи, пред Фитц-Джоунс да се появи отново. Наведе се над него и изля на лицето му чаша вода.