Време за равносметка. С какво разполага — вибронож, две ръце, два крака и изобилие от камъни. А също въже. Значи имаше следните възможности — да удуши Киндъл, да го нареже на парченца или просто да изпочупи всички кости от тялото му. Срещу невъоръжен човек всяка една от тези техники щеше да е детска играчка. Ала срещу лазер това си беше чисто самоубийство.
И беше уморен, по-уморен от когато и да било. Разклати шишенцето с Гравитол. Само една таблетка, трябва да я запазя до зазоряване.
В главата му се блъскаха десетки възможни и невъзможни планове.
Изведнъж чу стъпки… Киндъл! — не, едва ли ще върви толкова непредпазливо в мрака. Беше един брушианец, който се приближи и седна само на метър от нето. Ото ясно чуваше дишането му.
МакГевин прошепна в разговорен стил:
— Познавам ли те/ приятеля, който стъпваш в мрака?
— Кроуел-който-се-шегува/ Аз съм Порнууран от семейството на Туурлг./ Не ме познаваш/ но аз те познавам./ Ти си приятел на моя брат/ Киндъл-който-води — брушианецът също шепнеше.
— Киндъл-който-води/ е от твоето семейство?
— Да/ жреците разрешиха на семейство Туурлг/ честта да осинови/ най-изтъкнатия сред хората/ Киндъл-който-води/ и преди него/ Малатеста-най-високият.
— Братко-на-моя-приятел-Порнууран/ можеш ли да ме изведеш/ от това място/ преди слънцето да огрее пустинята?
Брушианецът се засмя почти безшумно.
— Кроуел-който-се-шегува/ ти наистина си много забавен. / Братята ми и аз/ дойдохме за да наблюдаваме/ ритуалът на безмълвието при хората. / Разбира се, че не можем да се намесваме. Жреците зърнаха светлина в пустинята/ и ни изпратиха със заръката/ да ви помогнем/ в отнасянето на безмълвния.
— И къде са твоите братя?
— Моите по-млади и по-стари братя/ седят близо до нашия човешки брат/ Киндъл-който-води. Той също поиска/ да го заведем в мрака при теб/ но ние отказахме/ защото така ни заръчаха жреците.
Слава Богу, поне за това, помисли си Ото. За миг помисли, че би могъл да използва туземецът като щит, но веднага се отказа — беше просто неморално. После изведнъж осъзна, че вече различава очертанията му в мрака. Той побърза да погълне последната таблетка Гравитол. И незабавно изчезна умората.
Ото надзърна иззад скалата. Все още не виждаше Киндъл, но само след няколко минути ще настъпи зората. И тогава ще е във властта на Киндъл.
И тогава му хрумна план… удивително прост, но и ужасно рискован. Но нямаше друг избор.
Ото събра по-едрите камъни и се запрокрадва в полето. Най-сетне достигна един кладенец, опипа края, след това остави камъните и виброножа и бавно се потопи в топлия ситен пясък, борейки се с желанието да изскочи обратно. Стъпи на дъното и подреди камъните така, че главата му да е скрита зад тях, когато се потопи до брадичката.
Натисна бутона на виброножа, но острието излезе едва до половината. Ото внимателно опипа с пръст острието, което не помръдваше. Вероятно в механизмът бе попаднал пясък. и все пак си беше оръжие.
Чуваше ясно как Киндъл се движи недалеч от него. Не можеше да го види, но запрати един камък натам.
В отговор блесна лъчът на лазера. Един от камъните пред него изпука нажежен до червено, замириса на озон.
— Топличко ли ти става, МакГевин? Знам къде си — чух, когато моят малък приятел се изкатери на скалата при теб.
Вече почти различаваше фигурата на Киндъл. Близо до него вървяха тримата брушианци. Мъжът пристъпваше предпазливо и гледаше в краката си. Ото побърза да се потопи чак до носа.
— Краят е близо, МакГевин. Приготви се да умреш.
Ото си претърколи през ръба на кладенеца и зърна гърба на Киндъл само на пет метра. Ако само работеше ножа, щеше да го порази дори от тук. Но сега трябваше да се приближи още.
Ото вдигна ножа пред себе си и се понесе безшумно през пустинята. Всичко изглеждаше толкова лесно, Киндъл продължаваше да се взира в скалите, с насочен натам лазер.
И тогава един от брушианците го зърна и изви глава. Киндъл забеляза това и се обърна. Ото плонжира ниско за да го блъсне в краката. Лъчът го опърли по рамото и лицето, пластотъканта избухна в пламък и почти веднага загасна. Двамата се затъркаляха в облак от прах. Ото прикова ръката с лазера към земята, после подивял от болка и гняв заби ножа в гърба на Киндъл. От сътресението острието се включи и плавно проникна през плът, кости и органи. Киндъл изви гръбнак и застина.
Ото се надигна и една тогава забеляза, че в лазерът в стиснатата ръка на Киндъл продължава да работи. Скалата наблизо пукаше от страшната топлина. Беше невъзможно да се изтръгне оръжието от здраво стиснатия му юмрук. Отказа се, когато почувства как го заливат една след друга вълни на непоносима болка. После си спомни за тренировките.