— Е, поздравления — рече Кроуел. А МакГевин придвижи събеседника си с няколко стъпала нагоре в списъка на заподозрените.
3
Двуколката спря внезапно, Кроуел се люшна, после тромаво се надигна и слезе. Той бръкна в джоба, подаде на туземеца, който го бе докарал до тук една дребна монета и произнесе с тържествен глас:
— За твоя труд/ тази малка отплата.
Туземецът пое монетата в грубата си, трипръста ръка, пъхна я в устата си и я преглътна към висящата отпред торба. После промърмори ритуалния отговор, вдигна багажа на Кроуел и го внесе вътре. Кроуел го последва, минавайки под надписа:
ТРАНЗИТНО МИНАВАЩИ. ОТДЕЛ ПЪРВИ.
Туземецът припкаше гъвкаво далеч пред него и за миг Кроуел му завидя на лекотата, с която се движеше. Тялото на брушианеца беше покрито с гъста, кафеникава козина, слепнала от прах и пот. Погледнат отзад, той приличаше на едра земна маймуна, макар че нямаше опашка. Широките му, разперени встрани крака, подобно на ръцете завършваха с три срещуположни пръста. В сравнение с тялото, краката му бяха доста къси, но коленните стави бяха разположени високо и позволяваха сгъване в две посоки — почти на четиресет и пет градуса. Като се вземат пред вид и спускащите се отвесно почти до земята ръце, цялостната картина бе доста карикатурна.
Но погледнат отпред, в него нямаше нищо комично. Огромни, блестящи и немигащи очи, през които на всеки няколко секунди се спускаше прозрачна защитна мембрана, а над тях се подаваха израстъците на слепите очи, които благодарение на своята чувствителност в инфрачервения сектор му позволяваха да се ориентира в пълна тъмнина. А в полузатворената уста блестяха няколко едри зъби. Ушите бяха въздълги и отпуснати, но без козина и покрити с разширени и разклонени вени.
Туземецът се появи обратно на вратата още преди Кроуел да измине половината път. Той изтича покрай него без да издаде никакъв звук, привърза се към двуколката и пое в неизвестна посока.
На свой ред Кроуел наведе глава и влезе в прихлупената квартира за транзитно пътуващи пътници и веднага се отпусна в спартанското на вид легло. Трябваше да признае пред себе си, че му се беше случвало да отсяда в далеч по-елегантни хотелски стаи. Мебелировката се състоеше от грубо скована маса, стол — местно производство, някакво раздрънкано шкафче, което напомняше годините в казармата и душ, който всъщност се задействаше когато кофа пълна с вода се издигаше на равнището на главата. Имаше и втора, резервна кофа, а също замътено огледало. Що се отнася до останалата част от стандартното обзавеждане на една тоалетна, Кроуел предположи, че както и преди десетина години то е изнесено някъде на двора.
Тъкмо се чудеше дали ще намери сили за да се надигне от леглото, когато на вратата ненадейно се почука.
— Влезе — извика уморено Кроуел.
На прага стоеше млад брадат мъж с нахакан вид, облечен в груба памучна риза и панталони от същата материя. В ръката си носеше две бутилки бира.
— Аз съм Уолдо Стръкхаймер — представи се той, сякаш това обясняваше всичко.
— Добре дошъл — рече Кроуел, без да откъсва очи от бирата. Пътят до тук бе доста прашен.
— Помислих си, че сигурно няма да имате нищо против някоя и друга бира — рече влезлият, с две крачки премина стаята и спря до масата.
— Моля… — Кроуел махна с ръка към креслото и още докато Уолдо се настаняваше отпи гигантска глътка бира. — И вие ли сте от транзитните?
— Аз ли? Не — Уолдо отпуши втората бутилка, прибра тапата в джоба си и я надигна. — Аз съм местният ксенобиолог. Отговарям за здравното състояние на туземците. Казаха ми, че вие сте доктор Айзък Кроуел. За мен е удоволствие да се запозная с вас.
— Знаете ли, доктор Стръкхаймер, — поде Кроуел след като си размениха ръкостискания, — след пристигането си говорих само с един човек. Но това, което научих е доста тревожно…
— За изчезналите хора ли?
— И това също. Но най-вече съобщенията за прогресивното намаляване на средната продължителност на живота при брушианците.
— Не го ли знаехте?
— Не.
Уолдо поклати отчаяно глава.
— Написах статия за този проблем още преди две години. Но ми отказаха публикация. Всъщност, с кого по-точно разговаряхте?
— Джонатан Линдхам. Той спомена нещо за бисмута.
— Да, аз също в началото имах подобна идея. А и самите туземци показваха някои от симптомите на бисмутното отравяне. Но тези симптоми са доста неспецифични, подобно на гаденето и повръщането при човека, където могат да индицират най-различни заболявания. Всичко от махмурлук до рак. Все още не съм се отказал от подозренията си към бисмута.