— Може би някой университет, нали аз дойдох така на времето.
— Ами те точно това твърдяха. Но си личеше, че нямат нищо общо с науката. Веднага разбрах, не малко време съм прекарал в научни среди. Зная, сигурно са ги натъпкали с всички необходими познания по геология под хипноза. Но факт беше, че все се появяваха там, където не им беше мястото — като мините например, които сигурно са изучени и анализирани до последната молекула. И все не можеха да се захванат със сериозна работа.
— Може и да си прав.
— Нали? Ще ти сипя още едно. Тук всички ме смятат за стар изкуфял параноик.
— Всички сме жертви на времето — усмихна се Айзък. — Благодаря за поканата, но време е да отида за лекарството иначе току виж съм припаднал. Денят беше дълъг.
— Добре, Айзък. Обади се пак. Още ли играеш шах?
— По-добре от когато и да било.
Особено с помощта на Ото.
5
Но Айзък не бързаше да отиде в аптеката. Поне не веднага. Вместо това се прибра в квартирата и позвъни в лабораторията.
— Уолдо, обажда се Айзък Кроуел. Мога ли да те помоля за една услуга?
— Давай.
— Отивам при доктор Норман, ще го помоля да ми предпише малко Гравитол. Таблетката, която ми даде днес подейства чудесно. Би ли погледнал дозировката?
— Знам я и така — пет милиграма. Но виж, Айзък, за теб може би ще е необходима по-ниска дозировка. Разбираш, възрастта…
— Така ли? Добре, ще поговоря с него. Все ми се струва, че е обратното.
— Не разчитай да убедиш Уили за каквото и да било. Той е най-упоритото магаре, което някога съм виждал.
— Знам, приятели сме.
Веднага след разговора Кроуел изпразни съдържанието на куфара и вдигна капака на фалшивото дъно. После извади дълга и остра писалка, чийто край завършваше с ултразвукова мастилена изтривалка. След като се потренира да изписва „тридесет дни по 5 мг. Гравитол на ден“ с почерка на Норман, той изтри прескрипцията за Пандроксин и написа отгоре новата.
Магазинът на компанията тънеше в мрак, светеше само прозорецът на аптеката. Кроуел натисна звънеца и влезе. Зад щанда аптекарят сънено потъркваше очи.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Бих искал да изпълните тази рецепта.
— Незабавно — младият аптекар се обърна към лавиците с лекарства. — Хей, — подвикна той изненадано през рамо. — Това не е за вас, нали?
Беше ред на Ото.
— Разбира се, че не. Аз самият предпочитам Пандроксин. Това е за доктор Стръкхаймер.
Само след миг аптекарят се появи с мъничко зеленикаво шишенце в ръка.
— Бих могъл да се закълна, — рече той, — че само преди седмица Уолдо беше тук за Гравитол. Може би все пак трябва да позвъня на доктор Норман.
— Не, те не са за него — отвърна с ленив глас кроуел. — Доколкото знам му трябват за някакъв експеримент с туземците.
— Е, тогава всичко е наред.
6
Малко след зазоряване на следващата сутрин Кроуел се отправи към мините. По пътя надзърна в лабораторията, но Уолдо го нямаше и той реши, че сигурно ще е в мина А.
Пред входа на мината имаше дълга опашка от нетърпеливи брушианци, които непрестанно размахваха ръце, за да не измръзнат в утринния хлад. С наближаване шума от оживеното им общуване ставаше все по-силен.
Мъж в бяла униформа тъкмо преглеждаше първия брушианец. Увлечен в работата, той забеляза Кроуел едва когато възпълният мъж застана до него.
— Здравейте! — извика Кроуел сред всеобщата шумотевица.
— Кой, по дяволите, сте вие? — мъжът го погледна изненадано.
— Казвам се Кроуел — Айзък Кроуел.
— А, да, бил съм може би хлапе, когато сте дошли тук предишния път.
Той вдигна мегафона пред устата си и извика на брушиански (разговорен стил):
— Вашият дух/ наранява моя дух/ като забавя движението на редицата/ и вашия път към безмълвието.
Разговорите незабавно утихнаха.
— Ето виждате ли, аз също съм чел вашата книга — той повика с ръка следващия брушианец и се зае да го изследва с една блестяща металическа сонда.
— Това ли е диагностичната машина? — Кроуел посочи черната кутия, прикрепена към колана на мъжа.
— Да. Тя проверява дали всичко е наред с чудовището и изпраща съобщение на доктор Стръкхаймер — техникът потупа „чудовището“ по рамото и то се завтече към входа на мината. — А също е и микрофон — мъжът се наведе да погледне татуираният на крака номер и после го повтори пред сондата с ясен глас. — Може би за вас ще е по-интересно да видите какво става долу в мините. Само внимавайте с туземците… тичат като побъркани и отдалечите ли се веднъж от асансьора могат и да ви прегазят.