— Значи вашите хора са безпогрешни. Ех, да имах и аз такива. Откъде ги намирате?
— Слушай, знаем си работата, разбра ли? Отпусни се.
Но докато изричаше тези думи, той извърна очи към огледалото. После погледна клетъчния телефон на седалката и Фейт се досети за мислите му.
— Май изведнъж ти се прииска да дойде подкрепление, а?
Нюман я стрелна с поглед, но премълча.
— Добре, дай да се разберем за условията — каза тя. — Какво ще получа всъщност от цялата работа? Досега не сме говорили за това.
Тъй като Нюман продължаваше да мълчи, Фейт го погледна в профил, опитвайки се да прецени упорството му. Пресегна се и го докосна по ръката.
— С постъпката си поех голям риск.
През плата на сакото усети как ръката му се напрегна под пръстите й. Задържа ги на място и притисна още мъничко. Сега усещаше и плата на ризата. Когато Нюман леко се завъртя към нея, Фейт забеляза, че е с предпазна жилетка. Устата й изведнъж пресъхна и досегашната самоувереност я напусна изцяло.
Нюман й хвърли бегъл поглед.
— Ще бъда откровен. Условията на споразумението не са моя работа. Засега не си ни дала нищо. Но играеш ли по правилата, всичко ще бъде наред. Ще се споразумеем, ще ни дадеш каквото трябва и много скоро ще продаваш раковини някъде на Фиджи под нова самоличност, а твоят партньор и неговите съучастници ще преминат за дълги години на държавна издръжка. Не задълбавай, недей много да мислиш, просто се опитай да издържиш. Помни, ние сме на твоя страна. Освен нас нямаш други приятели.
Фейт се облегна назад и най-сетне откъсна очи от бронираната жилетка. Реши, че е време да нанесе удара. Можеше да опита и с Нюман вместо с Рейнолдс. В някои отношения тя и Рейнолдс си подхождаха великолепно. Две жени сред океан от мъже. Разбираха се по редица тънкости, които един мъж никога не би проумял. Но в други отношения понякога заприличваха на настръхнали улични котки, обикалящи около скелет от риба.
— Искам да привлека и Бюканън. Знам, че мога. Ако работим заедно, обвинението ви ще е много по-силно.
Тя изрече всичко това бързо, с огромно облекчение, че най-сетне го е казала.
Нюман не успя да прикрие изненадата си.
— Фейт, склонни сме на много компромиси, но няма да преговаряме с човека, който според теб е организирал цялото престъпление.
— Не разбирате фактите. Не знаете защо го направи. Въпреки всичко той не е престъпник, а добър човек.
— Нарушил е закона. Според теб е подкупвал държавни служители. Това ми стига.
— Когато разбереш защо го правеше, няма да мислиш така.
— Не разчитай на тази стратегия, Фейт. Не си съсипвай живота.
— Ами ако кажа „или двамата, или никой“?
— Тогава допускаш най-голямата грешка в живота си.
— Значи или аз, или той.
— Изборът не би трябвало да е чак толкова труден.
— В такъв случай по-добре да поговоря с Рейнолдс.
— И тя ще ти отговори същото.
— Не бъди толкова сигурен. Аз умея да убеждавам. И освен това съм права.
— Фейт, нямаш представа за какво става дума. Агентите на ФБР не решават кой да иде под съд. Това е работа на федералната прокуратура. Дори ако Рейнолдс те подкрепи, което не ми се вярва, просто няма начин юристите да се съгласят. Ако се опитат да повалят всички тия могъщи политици, а същевременно сключат споразумение с човека, който е забъркал цялата каша, ще ги разбият отвсякъде и ще останат без работа. Това тук е Вашингтон, изправили сме се срещу горили колкото Кинг Конг. Телефоните ще прегреят, медиите ще гръмнат, задкулисните сделки ще излязат наяве светкавично и накрая всички отиваме на боклука. Повярвай ми, занимавам се с тая работа от двайсет години. Или Бюканън, или нищо.
Фейт се облегна назад и вдигна очи към небето. За миг й се стори, че вижда сред облаците Дани Бюканън, клюмнал безнадеждно в мрачна затворническа килия. За нищо на света не би позволила да стигне дотам. Трябваше да поговори с Рейнолдс и прокурорите, трябваше да ги убеди да осигурят имунитет и на Бюканън. Нямаше друг начин. Но Нюман изглеждаше толкова сигурен. Думите му звучаха напълно логично. Това тук беше Вашингтон. Изведнъж цялата й самоувереност изгасна като догоряла клечка кибрит. Нима тъкмо тя, майсторката на политическата интрига, дърпаща конците от толкова отдавна, бе пропуснала да вземе предвид общото политическо положение.
— Трябва да отида до тоалетната — каза Фейт.
— След петнайсетина минути ще стигнем до къщата.
— На около километър и половина по следващата пресечка наляво има денонощна бензиностанция.
— Откъде знаеш? — я погледна Нюман изненадано.
Тя му отвърна със самоуверен поглед, зад който криеше нарастващата си паника.