Фейт изглеждаше готова да се разплаче. Но вместо това избърса самотната сълза, бликнала от окото на Лий.
Лий се озърна към огледалото.
— Рейнолдс обаче едва ли е предвидила нещо такова.
— И на мен не ми се вярва.
Той отново я погледна и бавно изрече:
— Фейт, защо застана пред онзи куршум? Знам, че обичаш Бюканън и тъй нататък, но все пак защо?
Тя въздъхна тихо.
— Както ти казах веднъж, той е рядък човек, а аз — обикновено момиче. Не можех да го оставя да умре.
— Аз не бих го направил.
— А щеше ли да го направиш заради мен? — попита тя.
— Да.
— Човек се жертва заради хората, които обича. А аз много обичам Дани.
— Би трябвало да се досетя, след като имаше идеалната възможност да изчезнеш — фалшиви документи, сигурна къща, сметка в Швейцария, — а вместо това отиде във ФБР, за да спасиш Бюканън.
Тя се вкопчи в ръката му.
— Но все пак оцелях. Справих се. Може би това ме прави поне мъничко необикновена, нали?
Лий обгърна лицето й с длан.
— Сега, когато си тук, никак не искам да си отиваш, Фейт. Всичко бих дал, всичко бих сторил, само да останеш при мен.
Тя плъзна пръст по устните му, целуна го, вгледа се в сините очи, зад които дори и сред нощния мрак сякаш се криеше топъл слънчев лъч. Не бе вярвала, че ще ги види отново; може би единствено надеждата, мисълта за тях я бе изтръгнала от смъртта. Сега не знаеше за какво друго си струва да живее. Освен за безграничната обич към този мъж.
— Включи двигателя — предложи тя.
Той я погледна с недоумение, но замълча. Врътна ключа и двигателят заработи.
— Карай напред.
Той отлепи от тротоара и колата зад тях незабавно повтори маневрата. Потеглиха плътно един зад друг.
— Рейнолдс сигурно си скубе косите — каза Лий.
— Ще го преживее.
— Накъде? — попита той.
— Колко бензин имаш?
Лий изненадано сви рамене.
— Днес съм стоял на място. Пълен резервоар.
Тя се бе сгушила до него, прегръщаше го през кръста и косата й го гъделичкаше по носа; ароматът й беше вълшебен, опияняващ.
— Дай да спрем на някоя отбивка край магистралата. — Тя се озърна към звездното небе. — Ще ти покажа съзвездията.
Той я погледна.
— Отдавна ли гониш звездите?
Тя се усмихна.
— Откакто се помня.
— А отсега нататък?
— Не могат да ме охраняват насила, нали?
— Така е. Но ще бъде опасно за теб.
— А не искаш ли да е опасно за нас?
— Както кажеш, Фейт. Както кажеш. Ами като ни свърши бензинът?
— Засега просто карай.
И Лий я послуша.