Отгоре на всичко в къщата бе монтирана и алармена инсталация. Ако имаше капка ум, Лий щеше да прибере престъпните си инструменти, да се върне и да докладва на клиента за неуспеха. Но той се гордееше със занаята си. Щеше да продължи, поне докато нещо не го накараше да се откаже. А при необходимост Лий умееше да бяга много бързо.
Да се влезе в къщата нямаше да е чак толкова трудно, особено след като разполагаше с кода за алармената система. Беше успял да си го набави при третото посещение тук, когато в къщата влязоха двама души. По това време той вече знаеше за инсталацията и бе дошъл подготвен. Изпревари посетителите и изчака, докато си свършиха работата вътре. Когато двамата излязоха, жената въведе цифров код, за да задейства алармата. Прикрит зад същите храсти както сега, Лий разполагаше с магическа електронна машинка, която хвана кода не по-зле от сакчето на опитен рибар. Всеки електрически поток създава магнитно поле като миниатюрна радиостанция. Когато високата жена набра цифрите, охранителната система подаде слаб сигнал за всеки бутон и комбинацията падна право в електронното сакче на Лий.
Той отново хвърли поглед към облаците, надяна гумени ръкавици с удебелени пръсти и длани, приготви фенерчето и въздъхна дълбоко. След минута изскочи от прикритието на храстите и безшумно се добра до задната врата. Свали калните ботуши и ги сложи до прага. Не искаше да оставя следи от посещението си. Добрият частен детектив е невидим. Лий стисна фенерчето под мишница, вмъкна накрайника в ключалката и задейства електронния шперц.
Използваше това устройство за по-бързо, тъй като прибягваше към взлом прекалено рядко, за да владее занаята до съвършенство. Само при непрекъснати тренировки с професионални инструменти пръстите ставаха толкова чувствителни, че да усещат приближаването до назъбената линия, едва доловимото трепване на кукичката, когато щифтовете започват да се наместват. С няколко простички инструмента един опитен майстор можеше да отвори ключалка много по-бързо, отколкото електронният шперц. Но това бе истинско изкуство, а Лий знаеше докъде стигат способностите му. След малко чу как ключалката щракна.
Когато отвори вратата, в тишината се раздаде глухото писукане на охранителната система. Той бързо откри контролното табло, набра шест цифри и звукът тутакси секна. Докато затваряше вратата зад себе си, Лий знаеше, че вече е нарушител на закона.
Дулото се отпусна надолу и червената точица на лазерния прицел изчезна от широкия гръб на нищо неподозиращия Лий Адамс. Човекът с пушката беше Леонид Серов, бивш служител на КГБ и специалист по убийствата. След разпадането на Съветския съюз Серов бе останал без източници на доходи. Но неговата способност бързо и ефикасно да елиминира човешки същества се оказа твърде търсена в „цивилизования“ свят. Като комунист Серов бе получил върха на разкоша — собствен апартамент и кола. Като капиталист стана богат за броени дни. Ех, ако знаеше по-рано…
Серов не познаваше Лий Адамс и нямаше представа какво търси тук. Забеляза го едва когато напусна прикритието си в храстите, тъй като беше дошъл откъм гората отсреща. Навярно свистенето на вятъра бе заглушило шума от движението му.
Серов погледна часовника си. Скоро щяха да дойдат. Той провери издължения заглушител на пушката. После плъзна любовно длан по цевта, сякаш искаше да влее в полирания метал чувството си за безпогрешност. Прикладът бе изработен от специална смес на кевлар, фибростъкло и графит, която осигуряваше извънредна стабилност. А каналът на дулото нямаше нарези като обикновените пушки. Имаше леко заоблено многоъгълно сечение, усукано в дясна посока. Според експертите подобен канал увеличаваше скоростта на куршума с около осем процента и гарантираше нещо далеч по-важно — балистичната експертиза на куршум от такава пушка бе абсолютно невъзможна, тъй като нямаше нарези, които да оставят следи по него при излитането от цевта. Успехът се крие в подробностите. Серов бе изградил цялата си кариера върху този девиз.
Местността бе толкова пуста, че руснакът се изкушаваше да свали заглушителя, а след това да разчита на стрелковия си опит, на свръхмодерния лазерен прицел и умело подготвения план за оттегляне. Смяташе, че има основания за подобна самоувереност. Кой ще чуе, ако застреляш някого насред пущинака? Знаеше много добре, че някои заглушители отклоняват траекторията на куршума, водейки към крайно нежелания вариант никой да не загине, освен може би самият наемен убиец, след като клиентът научи за неговия провал. Но той лично бе изследвал заглушителя и вярваше в доброто му качество.