Мис Каролайн ги заплаши с подобна съдба, целият клас отново избухна и отрезвя, едва когато върху тях падна сянката на мис Блънт. Коренячка от Мейкомб, все още непосветена в тайните на „десетичната система“, мис Блънт застана на вратата с ръце на хълбоците и съобщи:
— Ако чуя още един звук от тази стая, ще ви претрепя всичките. Мис Каролайн, от вашия шум не мога да предам в шести клас урока за пирамидите!
Престоят ми в ъгъла беше кратък. Звънецът спаси мис Каролайн и тя изпрати класа на обед. Аз си излязох последна и я видях как се отпуска на стола и скрива глава в ръцете си. Ако се беше държала по-добре с мене, бих я съжалила. Тя беше хубавичка.
3
На двора пипнах Уолтър Кънингам и това ми достави известно удоволствие, но тъкмо му триех мутрата в земята, Джем дойде и ми каза да спра.
— Ти си по-голяма от него — смъмри ме той.
— Голям е почти колкото тебе — отвърнах аз, — Заради него започнах много лошо.
— Пусни го, Скаут. Защо се биете?
— Не си носи обед — казах аз и обясних как съм се забъркала в продоволствените трудности на Уолтър.
Уолтър се беше изправил и мълчаливо слушаше какво си говорим с Джем. Юмруците му бяха леко присвити, сякаш очакваше и двамата да се нахвърлим отгоре му. Аз пристъпих към него, но Джем протегна ръка и ме спря. Той изгледа внимателно Уолтър и по пита:
— Баща ти е мистър Уолтър Кънингам от Олд Саръм, нали?
Уолтър кимна с глава.
Уолтър сякаш бе отхранен само с риба: очите му бяха сини като на Дил Харис, воднисти и зачервени по края. Лицето му бе бледо, освен върха на носа, който беше влажно розов. Той неспокойно опипваше металните токички по презрамките на гащеризона си.
Джем ненадейно му се усмихна.
— Ела да обядваш у нас, Уолтър — каза той. — Ще се радваме, ако дойдеш.
Лицето на Уолтър засия, но после потъмня.
— Баща ни е приятел с баща ти — продължи Джем. — Не гледай Скаут, тя е малко откачена! Няма да те закача вече.
— Това не се знае — добавих аз. — Лекотата, с която Джем даваше обещания от мое име, ме раздразни, но драгоценните минути на обедната почивка изтичаха. — Добре, Уолтър, няма да те закачам вече. Обичаш ли боб? Нашата Калп е добра готвачка.
Уолтър остана на мястото си и прехапа устни. Джем и аз се отказахме от намерението си и бяхме стигнали почти до къщата на Редли, когато Уолтър извика:
— Ей, идвам с вас.
Уолтър ни настигна и Джем приятелски заговори с него.
— Тука живее един зъл дух — каза той сърдечно и показа към къщата на Редли. — Чувал ли си за него, Уолтър?
— Чувал съм, разбира се — отвърна Уолтър. — Първата година, като тръгнах на училище и хапнах от неговите пеканови орехи, едва не умрях! Хората разправят, — че ги отравял и ги изхвърлял през училищната ограда.
Сега, когато Уолтър и аз вървяхме до него, Джем изглежда не се плашеше никак от Бу Редли. Той дори започна да се хвали.
— Веднъж отидох чак до къщата — каза той на Уолтър.
— Онзи, който веднъж е ходил чак до къщата, няма защо после да тича, когато минава край нея — съобщих аз, гледайки нагоре.
— А кой тича край нея, фукло?
— Ти тичаш, ако няма никой с тебе.
Докато стигнем стъпалата на предната врата, Уолтър беше забравил, че е Кънингам. Джем изтича в кухнята и помоли Калпурния да сложи още една чиния на масата, защото имаме гост. Атикус се здрависа с Уолтър и започна с него разговор за реколтата, от който ние с Джем нищо не разбрахме.
— Не мога да мина във втори клас, мистър Финч, защото всяка пролет помагам на татко за памука, но сега вече в къщи поизрасна другият ми брат и може да работи на полето.
— Бушел картофи ли платихте за него? — попитах яз, а Атикус ми се закани с глава.
Уолтър насипа в чинията си храна и за наше удивление те разговаряха с Атикус като двама възрастни. Атикус се впусна в разни фермерски въпроси, но Уолтър го прекъсна и попита дали имаме петмез. Атикус повика Калпурния и тя донесе цяла кана петмез. Тя застана до Уолтър и почака той да си налее. Уолтър обилно поля с петмез месото и зеленчуците в чинията си. Може би той щеше да налее и в чашата си с мляко, ако аз не го бях попитала какви са тия номера.
Сребърният поднос издрънча, когато Уолтър постави каната върху него, той бързо прибра ръцете си в скута и наведе глава.
Атикус отново ми се закани.
— Но той заля цялата си чиния с петмез! — запротестирах аз. — Наля върху…