— Бяха едни такива тъ-ъ-ъ-мни! — казвала тя. — Сирийци.
Повикали мистър Хек Тейт, той огледал местността и казал, че, според него, работата е извършена от местни хора. Мис Фрути казала, че щяла да познае мейкомбските гласове — непознатите произнасяли по особен начин буквата „р“. Мис Тути настоявала да използуват полицейски кучета, за да намерят мебелите им, и мистър Тейт бил принуден да блъска десетина мили встрани от шосето, за да събере кучетата на окръга и да ги пусне по следите.
Най-напред мистър Тейт ги завел пред вратата на двете госпожици Барбър, но те взели да тичат към задния вход и да вият пред вратата на зимника. Мистър Тейт ги пуснал три пъти по следите и най-сетне разбрал истината. Този ден до обяд в Мейкомб не можеше да се види нито едно босо дете и никой не се събу, докато не откараха обратно кучетата.
Поради тези причини дамите на Мейкомб решиха тази година всичко да стане по-другояче. Училищната зала щеше да бъде отворена и пред възрастните щяха да покажат живи картини; а за децата щеше да има разни забави — ловене на ябълки с уста, бонбони на връвчица и пр. Щеше да има и награда от двадесет и пет цента за най-добрия карнавален костюм, направен саморъчно от този, който го носи.
Ние с Джем изпъшкахме. Не че имахме намерение да правим нещо друго, работата беше в принципа, Джем и без това смяташе, че е твърде стар за подобен празник: каза, че вечерта няма и да се доближи до училището. Аз пък си мислех, че Атикус ще ни заведе.
Скоро научих обаче, че същата вечер ще трябва да покажа способностите си на сцената. Мисис Грейс Мериуедър беше съчинила оригинална жива картина, озаглавена „Окръгът Мейкомб ад астра пер аспера“30 и аз трябваше да играя свински бут. Тя смяташе, че ще бъде великолепно, ако се облекат деца да представляват земеделските продукти на окръга: Сесил Джейкъбс щеше да се маскира като крава; Агнес Бун щеше да представлява прелестно бобено зърно, друго дете щеше да бъде фъстък и така нататък, докъдето стигаше въображението на мисис Мериуедър и броят на децата.
Единственото ни задължение, доколкото можах да разбера от двете репетиции, беше да влезем от лявата страна на сцената, когато мисис Мериуедър ни повика — тя беше не само автор, но и говорител. Щом извикаше „свинско“, трябваше да изляза аз. После, за тържествен финал, всички заедно щяхме да изпеем „Мейкомб, Мейкомб, навеки верни ще ти бъдем“, а мисис Мериуедър щеше да разгърне на сцената националното знаме.
Моят костюм не представляваше особен проблем. Мисис Креншоу, местната шивачка, имаше не по-бедно въображение от мисис Мериуедър. Мисис Креншоу взе едно парче мрежа за ограда и го изви във форма на пушен бут. След това го покри с кафяв плат и го боядиса, за да прилича на истински бут. Трябваше само да приклекна и някой да нахлузи това произведение на главата ми. Стигаше ми почти до коленете. Мисис Креншоу предвидливо остави две дупчици в плата, за да гледам. Много хубаво го направи; Джем каза, че съм приличала на същински бут с крака… Имаше обаче няколко неудобства: в костюма бе много горещо и тясно; ако ме засърбеше носа, не можех да се почеша и не можех да се измъкна от него без чужда помощ.
Мислех, че на празника цялото семейство ще дойде да ме види на сцената, но останах разочарована. Атикус много деликатно заяви, че тази вечер надали ще издържи на живата картина, защото бил много уморен. Прекарал бил цяла седмица в Монтгомъри и се беше прибрал късно следобед. Мислеше, че ако помоли Джем, той би могъл да ме съпроводи.
Леля Александра пък каза, че трябвало да си легне рано, защото цял следобед украсявала сцената и била капнала — тя се спря насред изречението си. Затвори уста, отвори я наново да каже нещо, но не издаде нито звук.
— Какво има, лельо? — попитах аз.
— О, нищо, нищо — каза тя. — За миг имах лошо предчувствие.
Тя се отърси от лошото си предчувствие и предложи да направим предварителна репетиция във всекидневната. Джем ми нахлузи костюма, застана на вратата на всекидневната и извика „свинско“ също като мисис Мериуедър и аз влязох. Атикус и леля Александра останаха възхитени.
В кухнята повторих представлението за Калпурния и тя каза, че съм била прекрасна. Исках да прекося улицата, за да се покажа на мисис Моди, но Джем каза, че тя сигурно ще дойде в училището.
След това вече нямаше значение дали Атикус и леля ще дойдат или не. Джем каза, че ще ме заведе. Така започна най-дългото от нашите общи пътешествия.
28
Времето беше необичайно топло за последния ден на октомври. Дори нямахме нужда от жакети. Вятърът се засили и Джем каза, че може да завали, преди да се приберем. Нощта беше безлунна.