— Днес ми домъчня за тебе — каза тя. — Към два часа се почувствувах толкова самичка, че трябваше да пусна радиото.
— Защо? Ние с Джем седим в къщи само когато вали.
— Зная — отвърна тя, — но винаги единият от вас е наблизо. Колко ли време губя да викам по вас? Охо, май ще има време да изпържа още един тиган филийки — продължи тя и стана от кухненския стол. — Хайде, сега бягай оттук и ме остави да донеса вечерята на масата.
Калпурния се наведе и ме целуна. Аз изтичах и си помислих какво ли й е станало. Май че искаше да се помирим. Винаги е била несправедлива към мене, най после беше разбрала грешката си, съжаляваше, но беше много упорита, за да го признае. Бях уморена от толкова престъпления през този ден.
След вечеря Атикус седна с вестник в ръка и ме повика.
— Скаут, готова ли си да почетем?
Не можах да изтърпя повече и излязох на предната веранда. Атикус дойде след мен.
— Какво има, Скаут?
Казах на Атикус, че не се чувствувам добре и че, ако той не възразява, няма повече да ходя на училище.
Атикус седна на люлеещия се стол, кръстоса крака и тикна пръсти в джобчетата на жилетката си; казваше, че само така можел да мисли. Той мълчеше съчувствено и аз реших да укрепя позициите си.
— Ти самият никога не си ходил на училище, а нищо ти няма! Затова и аз ще си стоя в къщи. Ти ще ме учиш, както дядо ви е учил, тебе и чичо Джек.
— Аз не мога да те уча — каза Атикус. — Трябва да си изкарвам хляба. Освен това, ако те оставя в къщи, ще ме пъхнат в затвора… Така, че тази вечер ще вземеш една доза магнезиево мляко13, а утре ще вървиш на училище.
— На мене нищо ми няма…
— Така си и мислех. Какво се е случило?
На части аз му разправих всичките си нещастни приключения през деня.
— … и тя каза, че си ме научил погрешно, затова ние с тебе не можем да четем вече. Моля ти се, не ме пращай на училище, моля ти се, сър!…
Атикус стана и отиде до края на верандата. Като престана да оглежда пълзящата лоза, той се върна при мене.
— Най-напред — каза той, — ако успееш да научиш един съвсем прост номер, Скаут, ще се спогаждаш много по-добре с всякакви хора. Никога не можеш да разбереш един човек, докато не обмислиш нещата от неговата гледна точка…
— Как така, сър?
— … Ей така, докато не влезеш в неговата кожа! Атикус каза, че днес аз съм научила доста неща, а и самата мис Каролайн е научила нещичко. Например тя е научила да не дава нищо на човек от Кънингамовия род, но ако Уолтър и аз се бяхме поставили на нейно място, щяхме да видим, че нейната грешка не е била съзнателна. Не можехме да искаме от нея да научи всички обичан на Мейкомб за един ден и не трябваше да я виним, че не знаела това или онова.
— Гръм и мълнии! — казах аз. — Ами и аз също не знаех, че на нея няма да й бъде приятно да чета, но тя въпреки това ме обвини… Слушай, Атикус, няма нужда да ходя на училище! — Внезапно ме осени друга мисъл. — Спомняш ли си Бърис Юел? Той винаги отива на училище само първия учебен ден. Инспекторката мисли, че щом включи името му в списъка, и законът е спазен…
— С тебе това не може да стане, Скаут — отвърна Атикус. — Понякога в някои специални случаи е по-добре да се заобиколи малко законът, но в твоя случай това не може да стане. Така че ти трябва да отидеш на училище.
— Не виждам защо аз да ходя, когато той може и да не ходи!
— Слушай тогава.
Атикус каза, че Юеловци в течение на три поколения са били позорът на Мейкомб. Доколкото си спомнял, никой от тях нито един ден не бил преживял от честен труд. Каза, че след някоя Коледа, като махаме елхата, ще ме заведе да видя къде и как живеят Юеловци. Уж са хора, а живеят като животни.
— Ако проявяват и най-малкото желание да се изучат, те винаги могат да посещават училището, но би било глупаво хора като Юеловци да се принуждават на нещо, с което не са свикнали!…
— Значи, ако утре не ида на училище, ти ще ме принудиш?
— Да не говорим повече — каза Атикус сухо. — Ти, мис Скаут Финч, си като всички обикновени хора. Трябва да се подчиняваш на закона.
Той каза, че Юеловци били членове на едно специално общество, съставено само от Юеловци. При известни обстоятелства обикновените хора нарочно им позволявали известни предимства, като си затваряли очите за някои техни постъпки. Например за тях не било задължително да ходят на училище. Друг пример — бащата на Бърис, мистър Боб Юел, можел да ходи на лов дори извън ловния сезон.
— Но, Атикус, това е много лошо — казах аз. — В окръга Мейкомб се считаше за нарушение на законите да не спазваш ловния сезон, а населението гледаше на това като на истинско престъпление.