— Вярно, но защо пък да крие дъвка по такъв начин? Знаеш, че дъвката не трае дълго.
— Не разбирам, Скаут. Но тези монети имат голямо значение за някого…
— Защо, Джем…?
— Защото са индиански глави — значи идват от индианците. Носят много силна магия и щастие, голямо щастие. Не нещо дребно, като например неочаквано да ядеш пържено пиле на обед, а истинско щастие, да кажем, дълъг живот и добро здраве, и да си изкараш контролните изпити… С една дума, тия монети за някого са много важни. Аз временно ще ги скрия в кутията си.
Преди да се прибере в своята стая, Джем дълго гледа към къщата на Редли. Явно беше, че отново мисли.
Два дни по-късно Дил пристигна тържествено: дошъл бил съвсем сам с влака от Меридиан до гарата Мейкомб (това име беше само учтива форма, защото всъщност гарата се намираше в окръга Абът), там го посрещнала мисис Рейшъл с единственото такси в Мейкомб; обядвал във вагон-ресторанта, видял двама близнаци, залепени един за друг, да слизат в Бей Сент Луис и не се отказваше от истинността на тази история, въпреки заплахите. Вместо ужасните сини шорти, които се закопчаваха за ризата му, сега носеше истински къси панталони с колан; беше понаедрял, без да порасне на височина, и ни каза, че е видял баща си. Бащата на Дил беше по-висок от нашия, имаше черна брада (заострена) и беше президент на железопътната компания Луисвил-Нешвил.
— Помогнах малко на машиниста — каза Дил и се прозя.
— Хей, Дил, стига си ни ментил, затвори си човката! — отвърна Джем. — На какво ще играем?
— На Том, Сам и Дик — предложи Дил, — Хайде да отидем в градината отпред.
Дил искаше да играем на братята Роувър, защото и трите роли бяха положителни. Явно беше, че му е омръзнало да играе само злодея в нашите представления.
— Омръзнали са ми — казах аз. Беше ми омръзнало да играя Том Роувър, който по средата на един филм загубваше паметта си и изчезваше от сценария, докато накрая го намираха някъде в Аляска.
— Джем, измисли нещо ново — предложих аз.
— Омръзна ми да измислям.
Ваканцията едва започваше, а на нас всичко ни беше омръзнало. Замислих се, какво ли щеше да ни донесе лятото.
Бяхме минали в предната градина; Дил се вглеждаше в мрачната фасада на Редлиевата къща.
— Мирише ми на смърт — рече той.
Аз му казах да си затваря човката, но той настоя:
— Наистина, подушвам я.
— Искаш да кажеш, че когато някой умира, ти можеш да го подушиш, така ли, а?
— Не, искам да кажа, че мога да подуша кога някой ще умре. Една стара жена ме научи как става това. — Дил се наведе към мене и ме помириса. — Джин-Луиза Финч, ти ще умреш след три дни.
— Дил, ако не си затваряш човката, така ще те цапна, че да ме помниш. Съвсем сериозно ти говоря…
— Затваряй си човката — изръмжа Джем. — Скаут, говориш, като че вярваш в горещи течения!
— А ти говориш, като че не вярваш! — отвърнах аз.
— Какво е това горещо течение? — попита Дил.
— Не ти ли се е случвало нощно време да вървиш сам по някой отдалечен път и да минеш край горещо място? — попита го Джем. — Горещото течение е някой, който не може да отиде на небето и скита по отдалечените пътища, а пък ако минеш през него, то, щом умреш, и ти ще станеш като него и ще скиташ нощно време, и ще изсмукваш дъха на живите хора…
— А как да се предпазиш и да не минеш през него?
— Не можеш да се предпазиш — каза Джем. — Те понякога са се разпрострели напреко през целия път, но ако трябва да минеш такова място, казваш: „Ангеле, ангеле, жив в смъртта, махни се оттук, не смучи ми дъха!“ Тогава няма да се обвие около тебе…
— Не му вярвай, Дил — казах аз. — Калпурния разправя, че това са негърски измишльотини.
Джем се намръщи, но каза:
— Ще играем ли на нещо или не?
— Хайде да се въртим в гумата — предложих аз. Джем въздъхна.
— Знаеш, че съм много голям за такава игра.
— Ти можеш да ни буташ.
Аз изтичах в задния двор и измъкнах под къщата една стара автомобилна гума.
— Първа съм.
Дил каза, че той трябвало да бъде пръв, защото току-що е дошъл.
Джем отсъди, че аз ще бъда първа, а Дил ще се върти повече, и аз се вмъкнах в гумата.
До последния миг не можах да се досетя, че Джем ми е сърдит, задето му се противопоставих за горещите течения, и че търпеливо чака случай да си отмъсти. Той с цялата си сила бутна гумата по тротоара. Земята, небето и къщите се сляха в бесен кръг и ушите ми забучаха — задушавах се. Не можех да извадя ръце, за да спра, защото ги бях свила между гърдите и колената си. Оставаше ми само надеждата, че Джем ще надбяга гумата и ще я спре отпред или някоя издатина на тротоара ще ме задържи. Чух го да тича зад мен и да вика.