— Не се увличай, Джереми! — каза сухо Атикус.
Джем се нацупи.
— Ама аз нищо не правя! — Забелязах, че авантюристичната искрица в очите му загасна. — Помисли си само, Скаут — продължи той, — да се беше обърнала и си щяла да го видиш!
Калпурния ни събуди по обед. Атикус беше казал този ден да не ходим на училище, защото нямаше да научим нищо, след като не си бяхме отспали. Калпурния ни нареди да почистим предната градина.
Сламената шапка на мисис Моди се виждаше през тънък слой лед, също като муха в кехлибар, а градинската й ножица трябваше да изровим от калта. Намерихме я в нейния заден двор да гледа замислено своите обгорели и замръзнали азалии.
— Носим ви нещата, мисис Моди — каза Джем. — Много ни е мъчно.
Мисис Моди се огледа и по лицето й пропълзя сянка от старата й усмивка.
— Винаги съм си мечтала за по-малка къща, Джем Финч. Така ще си имам по-голяма градина. Помисли си само, че имам повече място за моите азалии!
— Не ви ли е мъчно, мисис Моди? — попитах аз изненадана. Атикус ни каза, че тя нямала нищо друго освен къщата си.
— Да ми е мъчно ли, дете мое? Та аз не можех да търпя този стар хамбар. Много пъти съм си мислила, сама да го подпаля, но ме беше страх, че ще ме бутнат в затвора.
— Но…
— Не се безпокой за мене, Джин-Луиза Финч. Има неща, които не можеш още да разбереш. Сега ще си построя малка къща, ще си взема двама наематели и, ей, богу, ще имам най-хубавата градина в цяла Алабама. Тогава ще натрия носа на Белингретовци!
Ние с Джем се спогледахме.
— Как се е подпалила, мисис Моди? — попита той.
— Не знам, Джем. Сигурно от кюнците в кухнята. Снощи до късно поддържах там огъня, заради саксиите с цветята. Чух, че през нощта си имала неочакван гост, мис Джин-Луиза!
— Откъде знаете?
— Атикус ми разправи тази сутрин, като минаваше за града. Да ти кажа право, много ми се щеше да съм била с вас. Щях да се сетя и да се обърна.
Мисис Моди ме учудваше. Почти цялата й собственост изгоряла, любимата й градина приличаше на бойно поле, а тя, въпреки това, живо се интересуваше от нашите работи с Джем.
Тя сигурно беше забелязала учудването ми, защото каза:
— Снощи се безпокоях само задето вдигнах и изложих на опасност толкова хора. Можеше да изгорят всички съседи. Мистър Ейвъри ще лежи цяла седмица — добре се поопече. Твърде стар е за такива неща и му го казах. Щом си поизчистя ръцете и издебна момент, в който Стефани Крауфорд да не гледа, ще му направя най-добрия си кейк. Тази Стефани от тридесет години се мъчи да научи рецептата ми, но ако си мисли, че ще й я дам, само защото живея у нея, лъже се!
Рекох си, че дори ако мисис Моди не издържи и й даде рецептата, то мис Стефани пак няма да направи кейка като хората. Веднъж мисис Моди ми я показа: между другите работи в рецептата пишеше, че трябва да се сложи и една голяма чаша захар.
Денят беше тих. Въздухът беше толкова студен и чист, че чухме как часовникът на съдебната сграда скърца, тупти и се напряга още преди да избие. Носът на мисис Моди имаше цвят, какъвто не бях виждала, и аз я попитах защо има такъв цвят.
— Стоя тук шест часа вече — каза тя. — Сигурно съм замръзнала.
Тя вдигна ръце. Дланите й, изцапани с пръст и засъхнала кръв, бяха осеяни с пукнатини.
Разсипали сте си ръцете — каза Джем. — Защо не повикате някой негър? — В гласа му нямаше никаква нотка на самопожертвувателност, когато добави: — Ние със Скаут можем да ви помогнем.
— Благодаря ти, млади господине — каза мисис Моди, — но вие си имате друга работа. — Тя посочи към нашия двор.
— Мафродита ли имате предвид? — попитах аз. — Дребна работа, ще го изгребем с греблото за минутка.
Мисис Моди се втренчи в мене и устните й замърдаха мълчаливо. Изведнъж тя се хвана за главата и се разтресе от смях. Когато си тръгнахме, още продължаваше да се смее.
Джем каза, че не разбира какво й станало — просто си беше такава мисис Моди.
9
— Момче, вземи си думите назад!
С тази моя заповед към Сесил Джейкъбс за нас с Джем започна един твърде лош период. Юмруците ми бяха свити и бях готова да се сбия. Атикус беше се заканил, че ще ме напердаши, ако още веднъж участвам в сбиване; той каза, че съм вече порасла за такива детинщини и че колкото по-скоро се науча да се въздържам, толкова по-добре ще бъде за всички. Но аз скоро забравих думите му.
Забравих ги заради Сесил Джейкъбс. Предния ден той съобщи на всеослушание в училищния двор, че бащата на Скаут Финч защищавал черни. Аз отрекох това, но съобщих на Джем.
— Какво иска да каже? — попитах аз.
— Нищо — отвърна Джем. — Попитай Атикус, той ще ти обясни.
— Защищаваш ли черни, Атикус? — попитах го аз същата вечер.