Поех дълбоко дъх.
— Ето. Най-напред, ти не ми даде време да ти разправя, направо се нахвърли отгоре ми. Когато ние с Джем се скараме, Атикус никога не изслушва само Джем като страна, изслушва и мене като страна. После, ти ми каза да не употребявам тези думи освен при крайно… при крайно предизвикателство, а Френсис така ме предизвика, че ще му счупя главичката!
Чичо Джек се почеса.
— Добре, Скаут. Кажи, ще те изслушам и тебе като страна!
— Френсис нарече Атикус нещо и аз няма да му го простя.
— Как го нарече, Френсис?
— Нарече го чернолюбец. Не съм сигурна какво точно значи това, но тъй като го нарече Френсис… ще ти кажа нещо, чичо Джек, аз него ще го… искам да кажа, кълна се, че няма да му позволя да разправя такива работи за Атикус.
— Значи така нарече Атикус?
— Да, сър, и още много други работи. Каза, че Атикус бил позор за семейството и че ни бил оставил с Джем да подивеем…
Погледът на чичо Джек стана такъв, че си помислих да не би пак да стане горещо. Но като каза: „Ще видим тази работа!“, разбрах, че ще стане горещо за Френсис.
— Трябва още тази вечер да отида там.
— Не, моля ти се, сър, остави го така.
— Нямам никакво намерение да го оставям така — каза той. — Александра трябва да знае. Какво нещо… чакай, чакай, ще ми падне в ръцете това хлапе…
— Чичо Джек, моля ти се, обещай ми нещо, моля тя се, сър… Обещай ми, че няма да кажеш на Атикус, Той… той ме помоли веднъж да не избухвам, каквото и да чуя за него, затова, нека си мисли, че сме се сбили за нещо друго. Моля ти се, обещай…
— Но аз не искам на Френсис да му се размине току-така…
— Не му се размина. Ще можеш ли да ми превържеш ръката? Оттук още тече кръв.
— Ще я превържа, разбира се, бебчо! Няма друга ръчичка, която да превързвам с по-голямо удоволствие. Мини насам, ако обичаш!
Чичо Джек с учтив поклон ме покани в банята. Докато почистваше и превързваше кокалчетата на пръстите ми, той ме развличаше с една история за някакъв смешен късоглед и стар джентълмен, който имал котарак на име Ходж и който броял всички пукнатини по тротоара, когато отивал в града.
— Готово — каза той. — Тук, на безименния пръст, където ще си носиш венчалния пръстен, ще ти остане един неподходящ за дама белег.
— Благодаря ти, сър. Чичо Джек?
— Да, мила госпожице?
— Какво точно значи фльорца?
Чичо Джек започна друга дълга история за един стар министър-председател, който седял в Народното събрание, духал перца във въздуха и се опитвал да ги задържи да не паднат, а мъжете около него изпадали в паника. Помислих си, че по този начин иска да отговори на въпроса ми, но не ми стана ясно.
По-късно, когато трябваше да бъда в кревата, аз слязох в хола да пия вода и чух как Атикус и чичо Джек разговарят във всекидневната.
— Никога няма да се женя Атикус.
— Защо?
— Защото ще имам деца.
— Има още много неща да учиш, Джек — каза Атикус.
— Зная. Днес следобед твоята дъщеря ми даде първия урок. Каза ми, че не разбирам нищо от деца и ми обясни защо. Беше напълно права. Атикус, тя ми каза как трябва да се отнасям с нея… ей, богу, страшно съжалявам, че я напердаших.
Атикус се засмя.
— Тя сама си изпроси боя, така че нека не те мъчи съвестта.
Замрях, защото очаквах чичо Джек да каже на Атикус за моя разказ. Но той не каза. Само измърмори:
— Изразите, които употребява, не се нуждаят от богато въображение. Но не знае значението и на половината от тях… Попита ме какво е фльорца.
— Обясни ли й?
— Не, разправих й за лорд Мелбърн.
— Джек, за бога, отговаряй на детето, когато те пита нещо! И не прави от това театър. Децата са деца, но по-бързо от възрастните забелязват увъртанията и само се объркват. Не — замислено продължи баща ми, — ти справедливо я наказа днес следобед, само че причината не е тази. Да приказват лоши думи — това е един етап, през който минават всички деца, и щом научат, че с тях не могат да привлекат внимание върху себе си, спират да ги приказват. Но избухливостта не преминава! Скаут трябва да се научи колкото може по-скоро да се сдържа, особено сега през няколкото трудни месеци, които й предстоят. Впрочем, тя взе да се понаучва. Джем израства и тя все повече вижда неговия пример. Нуждае се само от някого, който от време на време да й помага.
— Атикус, ти никога не си я бил.
— Признавам. Досега съм успявал да се справя само със заплахи. Джек, тя ме слуша колкото може. Много пъти не успява, но полага усилия.
— Това не е разрешение — каза чичо Джек.
— Не, разрешението е друго — тя знае, че аз зная, когато полага усилия. Тук е цялата разлика. Страх ме е, че тя и Джем твърде скоро ще трябва да преглътнат твърде много гадости. Не се безпокоя за Джем, защото ще запази хладнокръвие, но ако наранят гордостта на Скаут, тя е готова веднага да се нахвърли…