Казвам вина, джентълмени, защото тя е имала престъпни намерения. Тя не е извършила престъпление, но е нарушила един строг, осветен от времето закон на нашето общество, закон, толкова непреклонен, че всеки, който го наруши, бива изгонен от нашата среда като недостоен да живее в нея. Тя е жертва на жестока нужда и невежество, но аз не мога да я съжаля, защото е бяла. Тя много добре е знаела недопустимостта на нейната постъпка, но желанията й са били по-силни от закона и тя упорито го е нарушила. Тя е упорствала и последвалата й реакция е нещо, което всеки от нас е изпитал рано или късно. Тя е извършила нещо, което прави всяко дете — опита се да отхвърли изобличаващите я улики. Но в настоящия случай нямаме работа с дете, което крие откраднатото лакомство: тя удря по своята жертва — тя изпитва нуждата да я отстрани от себе си и от този свят. Тя трябва да унищожи доказателството за своето престъпление.
А какво е доказателството за нейната простъпка? Том Робинсън, едно човешко същество. Тя трябва да отстрани Том Робинсън. Том Робинсън всеки ден и припомня какво е сторила. А какво е сторила тя? Искала е да съблазни един негър.
Тя е бяла в се е опитала да съблазни негър, Тя е извършила нещо непростимо в нашето общество: целунала е негър. И то не някакъв старик, а здрав, млад негър. Никакъв закон не е бил от значение за нея, преди да го наруши, но после той се е стоварил с пълна сила върху нея.
Баща й е видял това и обвиняемият засвидетелства какво е казал той. Как е постъпил баща й? Ние не знаем, но съществуват косвени улики, че Майела Юел е била бита от човек, който си служи почти само с лявата ръка. Ние знаем отчасти какво е направил мистър Юел: той е постъпил така, както би постъпил на негово място всеки богобоязлив, почтен бял човек при същите обстоятелства — накарал е да арестуват Том Робинсън, като е подписал декларация, и то несъмнено я е подписал с лявата си ръка, и ето сега същият този Том Робинсън седи пред вас и положи клетва с единствената си здрава ръка — дясната.
И така, един тих, порядъчен, скромен негър, който е бил толкова непредпазливо смел, че е съжалил бяла жена, сега е принуден да оспорва думите на двама бели. Няма нужда да ви припомням тяхното поведение като свидетели — вие сами ги видяхте. Свидетелите на прокурора, с изключение на окръжния шериф, застанаха пред съда, пред вас, господа, с циничната увереност, че техните показания не подлежат на съмнение, че вие, господа, ще приемете тяхната постановка — една порочна постановка — постановката, че всички негри лъжат, че всички негри са по начало ненормални, че трябва да се страхуваме от всички негри, когато се навъртат около нашите жени — едно предположение, в което сигурно изхождат от себе си и от собственото си духовно състояние.
А ние знаем, господа, че това е лъжа, черна като кожата на Том Робинсън, и не аз трябва да ви изтъквам, че това е лъжа. Вие знаете истината, а истината е тази: някои негри лъжат, някои негри са неморални и някои негри не вдъхват доверие по отношение на жените — все едно бели или черни жени.
Но тази истина се отнася до цялото човечество, а не само до дадена човешка раса. В тази зала няма нито един, който да не е излъгал поне веднъж, и който никога да не е постъпил неморално, няма и нито един жив мъж, който никога да не е погледнал с желание някоя жена.
Атикус спря да говори и извади носната си кърпа. После свали очилата си и ги избърса, а ние видяхме за първи път още нещо: никога не бяхме го виждали да се изпотява — той беше от тези хора, чиито лица не се изпотяват. Сега лицето му лъщеше.
— Преди да свърша, искам да кажа още нещо, господа. Томас Джеферсън е казал, че всички хора са създадени равни, тази фраза янките и моралистите от Вашингтон обичат да отправят към нас. През настоящата хиляда деветстотин тридесет и пета година, някои хора използуват тази фраза при всякакви обстоятелства и извън нейния контекст. Най-смешният пример, за който се сещам, е, че хората, които ръководят народното образование, издигат глупавите и ленивите наравно с работливите — понеже всички хора били създадени равни, възпитателите най-сериозно и загрижено ни заявяват, че изоставащите деца изпитват тежко чувство на малоценност. Ние знаем, че всички хора не са създадени еднакви в този смисъл, в който искат да ни убедят някои — едни са по-умни от други, едни имат повече възможности, защото така са се родили, има мъже, които печелят повече пари, има жени, които правят по-добри сладкиши — има хора, родени с много повече от обикновените способности.
Но в едно отношение всички хора в нашата страна са равни — една човешка институция прави бедния равен на Рокфелер, глупавия — равен на Айнщайн и неграмотния — равен на университетски ректор. Тази институция, господа, е съдът. Той може да бъде върховният съд на Съединените щати или най-скромният градски съд в страната, или този почтен съд, където вие сега заседавате. Нашите съдилища имат някои недостатъци, но съдилищата са великите уравнители в тази страна и в нашите съдилища всички хора са равни.