— Ще седне на електрическия стол — каза Атикус, — освен ако губернаторът не смекчи присъдата му. Рано е да се безпокоиш, Скаут. Имаме добри възможности.
Джем се беше проснал на канапето и четеше „Популярна механика“. Той вдигна поглед.
— Не е справедливо. Дори и да е виновен, той не е убил никого. Ничий живот не е отнел.
— Знаеш, че в Алабама изнасилването се наказва със смърт — каза Атикус.
— Да, сър, но съдебните заседатели не са задължени да го осъдят на смърт… ако искаха, можеха да му дадат двадесет години.
— Съгласен съм — потвърди Атикус. — Том Робинсън е черен, Джем. И в този край на света не съществуват съдебни заседатели, които при подобно обвинение да кажат: „Ние мислим, че си виновен, но не много.“ Можеше да има или пълно оправдание, или най-тежка присъда.
Джем клатеше глава.
— Знам, че не е правилно, но не мога да разбера къде е грешката… може би, изнасилването не би трябвало да се наказва със смърт…
Атикус пусна вестника до стола си. Той каза, че нямал нищо, съвсем нищо против закона за изнасилването, но се изплашил, когато обвинението поискало смъртно наказание въз основа на чисто косвени доказателства и съдебните заседатели присъдили смъртно наказание. Погледна към мене, видя че слушам и поясни:
— … искам да кажа, че за да бъде осъден някой на смърт за убийство, да речем, трябва да има един или двама свидетели. Все някой трябва да каже: „Да, аз бях там и го видях да натиска спусъка“.
— Но много хора са ги бесили и въз основа на косвени доказателства — каза Джем.
— Зная, и мнозинството от тях сигурно са го заслужавали… но когато липсват очевидци, винаги съществуват съмнения, понякога дори и сянка от съмнение. Законът казва „разумно съмнение“, но според мен, обвиняемият има право и на сянка от съмнение. Винаги съществува възможност, дори и най-невероятна да е, че той с невинен.
— Тогава пак се връщаме на съдебните заседатели. Трябва да се премахнат съдебните заседатели — убедено каза Джем.
Атикус се помъчи да не се усмихне, но не успя.
— Много строго се отнасяш към нас, сине. Струва ми се, че има по-добър начин: да се промени законът. Да се промени така, че само съдиите да имат властта да определят присъдите по такива тежки престъпления.
— Върви тогава в Монтгомъри и промени закона.
— Ако разбереш колко е трудно това, ще се изненадаш. Аз няма да доживея промяната на закона, а ако ти изобщо доживееш да я видиш, ще бъдеш вече старец.
Джем не се задоволи с това.
— Не сър, съдебните заседатели трябва да се премахнат. Той по начало не беше виновен, а те казаха, че бил.
— Ако ти и други единадесет момчета като тебе бяхте в състава, Том щеше да бъде освободен — каза Атикус. — Досега нищо в живота ти не е нарушавало твоя начин на мислене. В своето всекидневие съдебните заседатели по делото на Том са дванадесет разумни хора, но ти видя как нещо се промъкна между тях и разума им. Същото ти видя и онази нощ пред затвора. Когато оная хора си отидоха, те не си отидоха по разумни съображения, а защото ние бяхме там. На този свят има неща, които карат хората да губят ума и дума… дори да искат да бъдат справедливи, не биха могли. В нашите съдилища, когато става въпрос за думата на бял срещу думата на негър, белият винаги печели. Такива са грозните факти на живота.
— Все едно, несправедливо е — упорито каза Джем. Той удряше колената си с юмруци. — Не може да се осъжда човек при такива доказателства. Не може…
— Ти не можеш, но те можаха и го направиха. Колкото по-голям ставаш, толкова повече ще виждаш подобни неща. В съдебната зала човек трябва да получи справедливост повече от всякъде другаде и независимо от неговия цвят, но хората се изхитря да внасят своите предразсъдъци със себе си и върху столовете на съдебните заседатели. Като пораснеш, ще виждаш как белите мамят черните всеки божи ден, но ще ти кажа нещо и никога не го забравяй — върши ли някой бял подобно нещо към черен, независимо кой е той, колко е богат, от какво добро семейство произхожда, то такъв бял е измет.
Атикус говореше съвсем тихо, но последната дума отекна в ушите ни. Вдигнах поглед — очите му светеха.
— За мен няма нищо по-гнусно от долнопробен бял, който се възползува от невежеството на черните. Нека да не се самозалъгваме — всичко това се трупа и рано или късно ще трябва да плащаме. Надявам се да не е по време на вашите деца.
Джем се почеса по врата и изведнъж разтвори широко очи.
— Атикус — каза той, — защо хора като нас и мисис Моди никога не стават съдебни заседатели? Никога не съм видял някого от Мейкомб сред съдебните заседатели — винаги са хора извън града.