Гуд също клекна и погледна Оз.
— И ще бъдете далеч, много далеч от ония грозни сиропиталища. А ти искаш да останеш със сестра си, нали?
— Дръж си глупавите пари — отсече Оз, — защото нито ни трябват, нито ги искаме. А пък ние с Лу винаги ще сме заедно. Та ако ще и в сиропиталището!
Оз хвана ръката на сестра си и двамата се отдалечиха.
Клекналите мъже се изправиха и Милър гневно натъпка чека в джоба си.
— От устата на младенеца говори истината — каза Котън. — Би трябвало всички да сме толкова мъдри.
И той се отдалечи на свой ред.
В предната стая на къщата Котън обсъждаше положението с Лу и Оз.
— Боя се, че ако утре Луиза не влезе в съдебната зала, делото е загубено. — Той ги погледна. — Но искам да знаете, че каквото и да се случи, аз ще бъда до вас. Ще се грижа за двама ви. Не бойте се. Никога няма да попаднете в сиропиталище. И никога няма да ви разделят. Кълна се.
Лу и Оз го прегърнаха силно, после Котън си тръгна, за да се готви за последния ден на процеса. Може би това щеше да е и последният им ден в планината.
Лу приготви вечеря за Оз и Юджин, после отиде да нахрани майка си. След това дълго седя пред огъня, унесена в дълбоки размисли. Макар че беше много студено, тя изведе Сю от обора и отиде с нея до могилката зад къщата. Помоли се над всеки гроб и най-дълго остана край най-малкия — този на Ани. Ако бе оцеляла, тя щеше да й бъде пралеля. От все сърце й се искаше да знае как е изглеждало мъничкото бебе и изпитваше болка, че това е невъзможно. Тази вечер звездите грееха ярко. Лу се огледа към побелелите планини, където десетките хиляди отблясъци по заледените клони се сливаха в искряща магия. Сега земята не бе в състояние да й помогне, но и сама можеше да стори нещо. Знаеше, че отдавна е трябвало да го направи. Но грешката си остава грешка само ако не бъде поправена.
Тя се върна обратно, прибра кобилата на топло в обора и отиде в стаята на майка си. Седна на леглото, хвана ръката на Аманда и дълго остана така. Накрая Лу се наведе, целуна майка си по бузата и лицето й се обля в сълзи.
— Каквото и да се случи, винаги ще бъдем заедно. Обещавам. Винаги ще си с мен и Оз. Винаги. — Тя избърса сълзите си. — Толкова много ми липсваш. — Целуна я още веднъж. — Обичам те, мамо.
Сетне Лу избяга от стаята и затова не видя как от окото на майка й се отрони самотна сълза.
Когато Оз влезе, Лу тихо хълцаше на леглото си. Тя не се и опита да скрие, че плаче. Оз се изкатери до нея и прегърна сестра си.
— Всичко ще се оправи, Лу. Ще видиш.
Лу седна, избърса лицето си и го погледна.
— Сигурно просто ни трябва чудо.
— Може още веднъж да си опитам късмета с кладенеца — каза той.
Лу поклати глава.
— Какво можем да дадем срещу желанието? Вече загубихме всичко.
Няколко минути седяха мълчаливо. После Оз зърна купчинката писма върху писалището на Лу.
— Всичките ли ги прочете? — попита той.
Лу кимна.
— А харесаха ли ти?
Лу изглеждаше готова да се разплаче отново.
— Прекрасни са, Оз. Татко не е бил единственият писател в семейството.
— Може ли да ми прочетеш още някое? Моля те.
Най-сетне Лу се съгласи. Оз легна и затвори очи.
— Защо правиш така? — попита Лу.
— Ако затворя очи, когато ги четеш, сякаш мама застава до мен и ми говори.
Лу погледна писмата така, като че бяха от злато.
— Оз, ти си гений!
— Тъй ли? Защо? Какво направих?
— Току-що откри нашето чудо.
Гъсти облаци бяха паднали над планините без никакво намерение скоро да се изместят. Лу, Оз и Джеб тичаха под ледения дъжд. Измръзнали до кости, те стигнаха до поляната със стария кладенец. Втурнаха се право към него. Мечето на Оз и снимката още лежаха там, подгизнали и зацапани. Оз погледна снимката, после се усмихна на сестра си. Лу се наведе, взе мечето и му го подаде.
— Вземи си мечето — нежно каза тя. — Нищо, че вече си голям.
Лу прибра снимката в чантата, която носеше, после бръкна по-надълбоко и извади писмата.
— Добре, Даймънд каза, че трябва да дадем най-скъпото нещо на този свят, за да се изпълни желанието. Ние загубихме мама, но имаме нещо също тъй важно, нейните писма.
Лу внимателно сложи снопчето писма върху ръба на стената и го затисна с тежък камък.
— Сега трябва да изкажем желанието.
— Мама да се събуди, нали?
Лу бавно поклати глава.
— Оз, трябва да пожелаем утре Луиза да дойде в съда. Както каза Котън, това е единственият начин тя да си запази дома.