Оз бе поразен.
— Ами мама? Може би това е единственият ни шанс да използваме вълшебството.
Лу го прегърна.
— След всичко, което Луиза стори за нас, трябва и ние да направим нещо за нея.
Най-сетне Оз тъжно кимна.
— Добре, кажи го тогава.
Лу стисна ръката на Оз и двамата затвориха очи.
— Желаем Луиза Мей Кардинал да стане от леглото и да покаже на всички, че е жива и здрава.
— Амин, Исусе — изрекоха двамата.
Сетне побегнаха презглава от това място, като се молеха от все сърце да е останала поне още малко магия в тази купчина стари тухли над застоялата вода.
Късно същата нощ Котън крачеше с ръце в джобовете по пустата главна улица на Дикенс. Чувстваше се най-самотния човек на света. Сипеше се упорит студен дъжд, но той не му обръщаше внимание. Седна на една скамейка с навес и се вгледа в примигването на газените фенери зад дъждовната завеса. На металния стълб имаше табела с ясен надпис: „Съдърн Вали, газ и въглища“. По улицата мина празен камион, изпоцапан с въглищен прах. От ауспуха му отекна трясък и този звук процепи покоя на нощта.
Котън се загледа след камиона и пак отпусна глава. Ала когато отново зърна трепкащото пламъче на газения фенер, в ума му припламна смътна идея. Той рязко надигна глава, обърна се към камиона и пак погледна фенера. Точно тогава идеята се превърна в твърда увереност. Мокрият до кости Котън Лонгфелоу гордо стана от пейката, плесна с ръце и плясъкът прокънтя като мощен тътен на гръмотевица, защото внезапната му идея беше истинско чудо.
След няколко минути Котън влезе в стаята на Луиза. Застана до леглото и стисна безсилната старческа ръка.
— Кълна се, Луиза Мей Кардинал, че няма да загубиш земята си.
39
Вратата на съдебната зала се отвори и Котън прекрачи вътре, енергичен и съсредоточен. Гуд, Милър и Уилър вече седяха до служебната маса. Освен тази тройка в залата сякаш бе успяло да се натъпче цялото население на градчето и околните планини. Залогът от половин милион долара разгаряше пламък в жилите на хора, които не бяха изпитвали чувства от години насам. Дори един достопочтен стар джентълмен, който се представяше за последния оцелял боец на бунтовната армия от Гражданската война, бе дошъл да види с очите си решителния рунд на тази съдебна битка. Облечен в славната униформа на южняшки войник, той влезе, накуцвайки с дървения си крак; вместо дясна ръка имаше протеза, а белоснежната му брада падаше чак до пояса. Хората от първия ред почтително му направиха място да седне.
Навън беше студено и влажно, макар че отегчени най-сетне от дъжда, планините бяха разкъсали и прогонили облаците. Струпаните човешки тела изпълваха залата със задушлива горещина, влагата от дъха им замъгляваше прозорците. Ала въпреки това всеки зрител бе настръхнал, притиснат към своя съсед, към седалката или стената.
— Мисля, че е крайно време да спуснем завесата на това представление — подхвърли любезно Гуд на Котън.
Но през притворната му усмивка Котън виждаше доволен наемен убиец, който се кани да издуха дима от револвера си и после да намигне на проснатия труп.
— Мисля, че представлението едва започва — отвърна навъсено адвокатът.
Щом обявиха пристигането на съдията и съдебните заседатели заеха местата си, Котън се изправи.
— Ваша светлост, бих желал да направя предложение на щатския представител.
— Предложение ли? Какво кроиш, Котън? — попита Аткинс.
— Всички знаем защо сме тук. Въпросът не е дали Луиза Мей Кардинал може да взима решения, или не. Става дума за газа.
Гуд скочи на крака.
— В интерес на обществото трябва да се погрижим за финансовите дела на мис Кардинал, която…
Котън го прекъсна:
— Единственото финансово дело на мис Кардинал опира до въпроса дали да продаде земята си, или не.
Аткинс заинтригувано вдигна вежди.
— Какво предлагаш?
— Готов съм да приема, че мис Кардинал не е в състояние да взима решения.
Гуд се усмихна.
— Е, най-сетне помръднахме от мъртвата точка.
— Но в замяна желая да обсъдим дали „Съдърн Вали“ има правото да закупи имота й.
Гуд се смая.
— Господи, та това е една от най-състоятелните компании в щата.
— Не говоря за пари — каза Котън. — Говоря за морал.
— Ваша светлост! — възмутено възкликна Гуд.
— Елате насам — каза Аткинс.
Котън и Гуд побързаха да се подчинят.
— Ваша светлост — каза Котън, — в законодателството на Вирджиния има цяла поредица от прецеденти, доказващи съвсем ясно, че който е извършил престъпление, не бива да се възползва от него.