— Лу, онова, за което искам да те запитам, ще бъде мъчително, но трябва да отговориш на въпросите ми. Съгласна ли си?
— Съгласна съм.
— През онзи ден, когато загина Джими Скинър, ти беше с него, нали?
Милър и Гуд се спогледаха тревожно. Гуд скочи на крака.
— Ваша светлост, какво общо има това?
— Но мистър Гуд даде съгласие да изложа теорията си — каза Котън.
— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Ала недей да ни мотаеш цял ден, Котън.
Котън пак се обърна към Лу.
— Беше ли близо до входа на мината, когато избухна взривът?
— Да.
— Можеш ли да ни опишеш какво стана?
Лу преглътна и очите й се навлажниха.
— Юджин зареди динамита и излезе. Ние чакахме да чуем как ще гръмне. Даймънд… искам да кажа Джими… изтича в мината, за да доведе кучето си Джеб, което беше подгонило навътре една катеричка. Юджин влезе да изведе Джими. Аз стоях пред входа, когато динамитът избухна.
— Силна ли беше експлозията?
— По-силна не съм чувала през живота си.
— А дали не си чула две експлозии?
Лу се обърка.
— Не знам.
— Добре, какво стана след това?
— Отвътре изригна вихрушка от пушек и прах и аз паднах.
— Сигурно те е блъснала силно.
— Да. Много силно.
— Благодаря, Лу. Нямам повече въпроси.
— Мистър Гуд? — обърна се Аткинс към масата.
— Нямам въпроси, ваша светлост. За разлика от мистър Лонгфелоу не желая да губя ценното време на съдебните заседатели с разни безсмислици.
— Призовавам Юджин Рандал — обяви Котън.
Юджин нервно седна на свидетелското място. В ръцете си стискаше здраво шапката, подарена от Лу. Цялата зала го гледаше.
— И тъй, Юджин, през онзи ден, когато загина Джими Скинър, ти си влязъл в мината за въглища, прав ли съм?
— Да, сър.
— Динамит ли използваш, за да изкъртиш въглищата?
— Да, така правят всички. Въглищата са добро гориво. Много по-добро от дървата.
— Според теб колко пъти си използвал динамит в онази мина?
Юджин се замисли.
— Отдавна го правя, тъй че трябва да има поне трийсетина пъти.
— Смятам, че това те прави специалист.
Юджин се усмихна.
— Сигурно.
— Как точно използваш динамита?
— Ами… слагам го в някоя дупка на стената, запушвам я, изпъвам фитила и го паля с пламъка от фенера.
— След това какво правиш?
— Тунелът завива на две места, тъй че понякога изчаквам зад завоя, ако не съм сложил много динамит. Друг път излизам навън. Напоследък от шума ме болят ушите. Пък и много въглищен прах се вдига.
— Не се съмнявам. През въпросния ден ти излезе навън. Така ли е?
— Да, сър.
— А после отново влезе да изведеш Джими, но не успя.
— Да, сър — отговори Юджин и наведе глава.
— От колко време не беше влизал в мината преди това?
— От доста време, сър. От началото на годината. Миналата зима не беше много студена.
— Добре. Къде се намираше, когато избухна експлозията?
— На двайсет и пет метра от входа. Още преди първия завой. С тоя куц крак не мога да тичам бързо.
— Какво стана с теб, когато избухна взривът?
— Метна ме три метра назад. Блъснах се в стената. Мислех, че ще умра. Ама още стисках фенера. И аз не знам как.
— Мили боже! На три метра? Едър мъж като теб? А помниш ли къде точно зареди динамита?
— Таквоз нещо не се забравя, мистър Котън. Оттатък втория завой. Сто метра навътре. Там има хубава жила.
Котън се престори на объркан.
— Нещо не те разбирам, Юджин. Преди малко каза, че понякога си оставал в мината по време на експлозията. И нито веднъж не си пострадал. Добре тогава, как стана така, че си бил на седемдесет и пет метра от динамита, не зад един, а зад два завоя, и все пак взривът те е отхвърлил на три метра? Ако беше по-наблизо, сигурно щеше да те убие. Как ще ни обясниш това?
Сега и Юджин беше напълно объркан.
— Не мога да го обясня, мистър Котън. Но така стана. Кълна се.
— Вярвам ти. Преди малко чухме Лу да казва, че била повалена от експлозията пред входа на мината. Случвало ли ти се е някога нещо подобно, докато чакаше извън мината?
Юджин поклати глава още преди Котън да довърши въпроса.
— С малкото динамит, дето го слагах, не може да стане такъв гърмеж. Само изкарва две-три кофи въглища. Зиме, като отида с шейната и мулетата, слагам повече динамит, ама пак не става такава чудесия. Божичко, ами че туй са сто метра и два завоя.
— Ти откри трупа на Джими. Имаше ли върху него камъни и скали? Беше ли рухнала мината?
— Не, сър. Но знаех, че е мъртъв. Разбирате ли, той нямаше фенер. Влезеш ли в мината без светлина, нямаш представа накъде да вървиш. Умът почва да ти върти номера. Може дори да не е видял Джеб да минава край него.