— Можеш ли да ни кажеш къде точно намери Джими?
— Още четирийсет метра по-навътре. След първия завой, но преди втория.
Седнали плътно един до друг, фермери и граждани следяха еднакво напрегнато умелата работа на Котън.
Милър нервно въртеше шапката си, после се приведе и прошепна нещо на Гуд. Гуд кимна, погледна Юджин, усмихна се и пак кимна.
— Добре — каза Котън, — нека да предположим, че по време на взрива Джими е бил близо до динамита. Експлозията може да го е отхвърлила надалече, нали?
— Ясна работа.
— Но трупът му не беше зад втория завой, така ли е?
Гуд се изправи.
— Можем лесно да обясним това. Експлозията сигурно е отхвърлила момчето зад завоя.
Котън погледна заседателите.
— Не проумявам как е възможно едно летящо тяло да направи завой под прав ъгъл, да продължи и чак след това да спре. Освен ако мистър Гуд поддържа идеята, че самият Джими Скинър е умеел да лети.
Из залата се надигна вълна от смях. Аткинс се облегна назад, но не удари с чукчето, за да въдвори тишина.
— Продължавай, Котън. Почва да става интересно.
— Юджин, спомняш ли си да ти е станало лошо, когато през онзи ден влезе в мината?
Юджин обмисли въпроса.
— Трудно ми е да си спомня. Може би малко ме заболя глава.
— Добре, според твоето мнение на специалист може ли избухналият динамит да е отхвърлил тялото на Джими там, където си го намерил?
Юджин се обърна към заседателите и без да бърза, ги огледа един по един.
— Не, сър!
— Благодаря, Юджин. Нямам повече въпроси.
Гуд излезе напред, опря длани в парапета пред свидетелското място и приведе глава към Юджин.
— Момче, ти живееш в къщата на мис Кардинал, нали?
Юджин леко се отдръпна, но гледаше Гуд право в очите.
— Да, сър.
Гуд се обърна многозначително към заседателите.
— Цветнокож мъж и бяла жена в една къща?
Котън скочи още преди Гуд да довърши въпроса.
— Ваша светлост, не може да му позволите това.
— Мистър Гуд — каза Аткинс, — такива неща можете да си ги вършите в Ричмънд, но не и в моя съд. Ако имате да питате този човек за нещо по делото, питайте го, ако ли не, седнете. И ако нещо не бъркам, името му е мистър Юджин Рандал, а не „момче“.
— Да, ваша светлост, разбира се. — Гуд се изкашля, отстъпи назад и пъхна ръце в джобовете си. — И тъй, мистър Юджин Рандал, вие казахте, че според вашето мнение на специалист сте били на около седемдесет метра от динамита, а мистър Скинър на половината от това разстояние и тъй нататък. Помните, че го казахте, нали така?
— Не, сър. Казах, че бях на двайсет и пет метра навътре, това прави седемдесет и пет метра от динамита. И казах, че съм намерил Даймънд на четирийсет метра от мен. Значи на трийсет и пет метра от мястото, дето сложих динамита. Не мога да кажа колко далече го е отхвърлил взривът.
— Добре, добре. Ходили ли сте някога на училище?
— Не.
— Никога?
— Никога, сър.
— Значи никога не сте учили математика, нито дори събиране и изваждане. И все пак заставате тук и под клетва говорите за съвсем точни разстояния.
— Да.
— Как е възможно това за един неук цветнокож като вас? Който никога не е смятал колко прави едно и едно под погледа на учителя. Защо да ви вярват тия чудесни съдебни заседатели, когато ги обсипвате с големи числа?
Юджин продължаваше да гледа право в самоувереното лице на Гуд.
— Смятането го знам много добре. Цифрите и тъй нататък. Мис Луиза ме научи. А и ме бива с чука и триона. На сума ти хора в планината съм помагал да си построят обор или плевня. Като си дърводелец, трябва да разбираш от числа. Какво става, ако речеш с метър дъска да запълниш метър и двайсет?
Из залата отново избухна смях и Аткинс пак не се намеси.
— Чудесно — каза Гуд. — Значи умеете да режете дъски. Но как можете да сте сигурен в това, което казвате, сред непрогледния мрак на една криволичеща мина? Хайде, мистър Юджин Рандал, кажете ни?
При тия думи Гуд погледна към заседателите със злорада усмивка.
— Сигурен съм, защото го има там, на стената — каза Юджин.
Гуд се вторачи в него.
— Моля?
— Белязал съм с вар стените през два метра цели сто и двайсет метра навътре. По нашия край много хора го правят. Като гърмиш под земята, трябва да си адски сигурен накъде ще бягаш. Особено аз, щото имам куц крак. Пък и тъй знам къде са добрите жили. Ако идете с фенер в мината, господин адвокат, ще ги видите онез белези, ясни като бял ден. Тъй че можете да вярвате на туй, дето го казвам, като на Светото писание.