Котън се завъртя към съдебните заседатели.
— Вероятно Юджин е имал огромен късмет, за да не влезе по-навътре, до отвора, откъдето е изтичал газ. И още по-голям късмет, че не е драснал кибрит, за да запали фитила. Но при експлозията на динамита злото е било неминуемо. — Той се обърна отново към Уилър. — Какво ще кажете за една такава експлозия? Дали ще е толкова мощна, че да причини смъртта на Джими Скинър по начина, който ни описа доктор Барне?
— Да — призна Уилър.
Котън опря длани върху парапета на свидетелското място и се наведе напред.
— Не ви ли хрумна да сложите надписи, да предупредите хората, че вътре има природен газ?
— Не знаех, че ще използват динамит! Не знаех, че тази стара мина служи за каквото и да било.
И Уилър като че хвърли гневен поглед към Джордж Дейвис или поне така си помисли Котън, но не беше напълно сигурен.
— Но ако някой влезе вътре, може да се задуши от природния газ. Не би ли трябвало да предупредите хората?
Уилър заговори бързо:
— Сводът на онази шахта е много висок, освен това донякъде има естествена вентилация и през самата скала, тъй че концентрацията на взривоопасен метан не е особено голяма. А и ние възнамерявахме да запушим сондажа, само трябваше да изчакаме необходимото оборудване. Не искахме никой да пострада. Това е истината.
— Всъщност не можехте да сложите предупредителни надписи, защото бяхте там незаконно. Така ли е?
— Аз само изпълнявах заповеди.
— Много се постарахте да скриете факта, че работите в онази мина, нали?
— Е, обикновено работехме нощем. На излизане прибирахме и техниката, която използвахме.
— За да не узнае никой, че сте били там?
— Да.
— Защото „Съдърн Вали“ се надяваше да купи фермата на мис Кардинал за много по-малко пари, ако тя не знае, че под нея има океан от природен газ, така ли?
— Възразявам! — обади се Гуд.
Котън не му обърна внимание.
— Мистър Уилър, вие знаехте, че Джими Скинър загина при експлозия в мината. И несъмнено ви е било ясно, че това има връзка с газовото находище. Защо не разкрихте истината по своя воля?
Уилър нервно опипваше шапката си.
— Наредиха ми да не го правя.
— И кой ви нареди?
— Мистър Хю Милър, вицепрезидент на компанията.
Всички в залата се завъртяха към Милър. Котън също гледаше него, докато задаваше следващия въпрос.
— Имате ли деца, мистър Уилър?
Уилър леко се изненада, но отговори:
— Три.
— Добре ли са и трите? Здрави ли са?
Уилър сведе поглед към скута си, преди да отговори:
— Да.
— Вие сте щастлив човек.
Гуд бе застанал пред съдебните заседатели за своята заключителна реч.
— Вече изслушахме много повече показания, отколкото са ви необходими, за да разберете, че Луиза Мей Кардинал е неспособна да взима решения. Всъщност собственият й адвокат мистър Лонгфелоу се съгласи с това. А всичките тия приказки за газ, експлозии и тъй нататък… какво общо имат със случая? Ако „Съдърн Вали“ е свързана по някакъв начин със смъртта на мистър Скинър, то неговите живи роднини може би ще получат правото да потърсят обезщетение.
— Той няма живи роднини — каза Котън.
Гуд се престори, че не е чул.
— Днес мистър Лонгфелоу пита дали моят клиент е най-подходящ за закупуване на терени из областта. Добри хора, истината е, че „Съдърн Вали“ има големи планове за вашия град. Ще открие работни места, ще ви възвърне благоденствието.
Той се приведе към заседателите с приятелска усмивка.
— Въпросът е дали ще разрешите на „Съдърн Вали“ да обогати живота на всички вас, включително и на мис Кардинал. Смятам, че отговорът е очевиден.
Гуд седна. И Котън излезе пред заседателите. Вървеше бавно и самоуверено, но не заплашително. Пъхна ръце в джобовете си и стъпи с едната си протрита обувка върху ниския подиум на заседателската ложа. Когато заговори с южняшки акцент и едва доловим примес от речта на Нова Англия, всички освен Джордж Дейвис се приведоха напред, за да не пропуснат нито една дума. Бяха видели как Котън Лонгфелоу смачка фасона на един от най-големите адвокати в славния град Ричмънд. Как стъпка една компания, притежаваща едва ли не кралска власт в тази демократична страна. Сега искаха да видят как ще довърши противниците.
— Добри хора, позволете най-напред да ви обясня правната страна на въпроса. А тя съвсем не е сложна. Всъщност прилича на добро куче птичар и твърдо сочи в една-единствена посока. — Котън извади ръка от джоба си и посочи към Хю Милър. — Безотговорните действия на „Съдърн Вали“ убиха Джими Скинър, вече едва ли някой от вас се съмнява в това. Дори „Съдърн Вали“ не възразява. Те са влезли незаконно в имота на Луиза Мей. Не са сложили предупредителни надписи, че мината е пълна с взривоопасен газ. Позволили са на невинни хора да влязат вътре, макар да са знаели, че това е смъртоносно. Би могло да се случи на всеки от вас. И не признаха чистосърдечно истината, защото знаеха, че носят вина. А сега искат да използват трагичната болест на Луиза Мей като средство да си присвоят земята й. Законът недвусмислено казва, че никой не бива да извлече полза от злодеянието си. Е, ако и това, което извърши „Съдърн Вали“, не е злодеяние, то на този свят просто няма какво да наречем с тази дума. — Дотук гласът му звучеше бавно и отмерено. Сега се повиши съвсем леко, но Котън продължаваше да сочи с пръст Хю Милър. — Един ден Господ ще им потърси сметка, задето убиха невинен младеж. Но от вас зависи да бъдат наказани още сега.