Котън огледа заседателите един по един. Накрая спря пред Джордж Дейвис и заговори право към него:
— А сега нека се спрем върху човешката страна на въпроса, защото смятам, че именно там ще трябва да се преборите с много лъжи. „Съдърн Вали“ дойде да размахва пред вас чували с пари и да ви обещава, че ще спаси целия град. Но не ви ли казаха същото и дървосекачите? Те щяха да останат завинаги. Помните ли? Тогава защо всичките им къщички бяха на релси? Още колко временни спасители можете да изтърпите? И къде са сега? Може и да греша, но Кентъки май не е част от Вирджиния.
Котън помълча и погледна Милър.
— Каменовъглените компании ви казаха същото. И какво направиха? Дойдоха, взеха каквото им трябваше и не ви оставиха нищо освен надупчени планини, роднини с разядени дробове и кошмари наместо сънища. А сега „Съдърн Вали“ пее старата песен с нов припев — природен газ. Просто забиват поредната игла в кожата на планината. Търсят пак да изсмучат богатства, без да оставят нищо. Нищо!
Котън се обърна и заговори на цялата зала:
— Но всъщност не става дума нито за „Съдърн Вали“, нито за въглища или газ. В крайна сметка става дума за всички вас. Да, те могат без затруднение да разкъсат планината, да извлекат природния газ, да прокарат чудесните си безшевни тръбопроводи и това да продължи десет, петнайсет, дори двайсет години. Но после всичко ще свърши. Разбирате ли, този тръбопровод откарва газа към техните градове, също както влаковете откарваха въглища, а реката трупи. Защо ли е тъй, как си мислите? — Той огледа залата, без да бърза. — Ще ви кажа защо. Защото истинското благоденствие е там, скъпи хора. Поне както си го представя „Съдърн Вали“. И всички го знаете. В нашите планини просто има каквото им трябва, за да запазят това благоденствие и да си пълнят джобовете. Затова идват тук и го взимат. Дикенс, щата Вирджиния, никога няма да стане Ню Йорк и мен ако питате, в това няма нищо лошо, по дяволите. Искрено вярвам, че имаме предостатъчно големи градове и все по-малко градчета като нашето. Никога няма да забогатеете от труда си в подножието на планините. Големите богатства отиват в „Съдърн Вали“ и другите като тях, които грабят от земята, без да дадат нещо в замяна. Искате ли истински спасител? Погледнете към себе си. Разчитайте на съседа. Както правеше Луиза Мей през целия си живот в планината. Фермерите зависят от капризите на времето и земята. Има тежки години, има и благодатни. Но за тях богатствата на планината никога не се изчерпват, защото те не изтръгват душата й. А за награда могат да водят почтен, достоен живот, докогато си искат, без страх, че някой ден ще дойдат хора, трупащи купища злато от изнасилване на планините, и тия хора ще обещават какво ли не, а после ще си заминат, когато вече няма какво да печелят, погубвайки невинни деца.
Котън посочи към Лу.
— Бащата на това момиче написа чудесни разкази за нашия край, за земята и нейните хора. Със словото си Джак Кардинал даде на тия места вечен живот. Също като планините. Той имаше от кого да се учи, защото Луиза Мей Кардинал живя така, както би трябвало да живеем всички. В един или друг момент тя помогна на мнозина от вас, без да поиска нищо в замяна. — Котън се обърна към Буфърд Роуз и другите фермери, които го гледаха втренчено. — И вие също й помогнахте в тежък час. Знаете, че тя никога не би продала земята си, защото тази земя й е също толкова скъпа, колкото и нейните внуци, очакващи да видят какво ще им донесе бъдещето. Не бива да позволите на „Съдърн Вали“ да й отнеме най-ценното. Всички вие от планината имате само две неща: земята и себе си. Нищо друго. Може и да не е много за пришълците, идващи тук само за да унищожават скали и дървета. Но бъдете уверени, то е всичко за хората, нарекли тази планина свой дом.