— Да нагледа добитъка. Сега, когато сме изкарали кравите и прасетата, Стария Мо често се навърта насам.
— Стария Мо ли?
— Планински лъв, някои хора му викат пума. С него сме горе-долу връстници, ама още създава неприятности проклетият му котарак. Не на хората. И кобилата не закача, а най-много се пази от двете мулета Хит и Сам. От мен да го знаеш, Лу, никога не закачай муле. По-яко същество Господ не е създавал, а пък помнят обиди до второ пришествие пустите твари. Не забравят нито един удар с камшика или зле закован пирон. Разправят, че мулетата били умни почти като хора. Може затуй да са толкоз зли. — Тя се усмихна. — Стария Мо напада овцете, кравите и прасетата, та трябва да ги пазим. Юджин ще гръмне с пушката да го пропъди.
— Даймънд ми каза как бащата на Юджин го изоставил.
Луиза я погледна строго.
— Лъжа! Том Рандал беше добър човек.
— Какво се е случило тогава? — попита Лу, след като видя, че Луиза няма намерение да продължи.
Преди да заговори, Луиза изми поредната чиния и я остави да съхне.
— Майката на Юджин умря млада. Том остави бебето тук, при сестра си, и замина да търси работа в Бристъл, щата Тенеси. Беше миньор, но по някое време взеха да идват много кандидати и най-напред уволниха негрите. Загина при злополука, преди да си вземе детето. Когато лелята на Юджин почина, аз го прибрах. Останалото са само лъжи на хора с омраза в сърцата.
— Юджин знае ли?
— Знае, естествено! Всичко му разказах, когато порасна.
— Тогава защо не кажеш истината на хората?
— Каквото и да им разправяш, хората не желаят да слушат. — Луиза я стрелна с поглед. — Разбра ли ме?
Лу кимна, но не бе сигурна, че е разбрала.
11
Когато излезе навън, Лу видя Даймънд и Оз край оградата, зад която пасеше кобилата. Щом зърна Лу, Даймънд извади от джоба си късче хартия и кутийка с тютюн, нави цигара, близна я да се залепи, драсна клечка кибрит и запали.
Оз и Лу зяпнаха.
— Още си малък за това — възкликна Лу.
Даймънд пренебрежително махна с ръка и се усмихна доволно.
— А, голям съм вече. Мъж и половина.
— Та ти сигурно си колкото мен, Даймънд.
— Тук, в планината, е съвсем различно.
— Къде живее семейството ти? — попита Лу.
— Тръгнеш ли надолу по пътя, най-напред минаваш край нас.
Даймънд измъкна от джоба си протрита бейзболна топка и я метна. Джеб хукна да я донесе.
— Един човек ми даде тая топка, щото му предсказах бъдещето.
— И какво му предсказа? — попита Лу.
— Че ще даде на някой си Даймънд стара топка за бейзбол.
— Късно става — каза Лу. — Вашите няма ли да се тревожат?
Даймънд загаси цигарата в крачола на гащеризона, пъхна я зад ухото си и отговори:
— Не, нали ти казах, че съм пораснал. Каквото си искам, това правя.
Лу посочи нещо, закачено за гащеризона на Даймънд.
— Какво е това?
Даймънд погледна надолу и се ухили.
— Лява задна лапа от гробищен заек. Голям късмет носи. Абе, вас там в града на нищо ли не ви учат?
— Гробищен заек? — повтори Оз.
— Да, сър. Хванат и убит посред нощ на гробищата. — Той смъкна лапата от връвчицата и я подаде на Оз. — Дръж, малкият. Поискам ли, винаги мога да си намеря друга.
Оз стисна талисмана със страхопочитание.
— Ехааа, много ти благодаря, Даймънд. — Той се загледа как Джеб тича подир топката. — Ама добро куче е тоя Джеб. Всеки път ти носи топката.
Когато Джеб се върна и пусна топката пред стопанина си, Даймънд я взе и я метна на Оз.
— В града сигурно няма много място за хвърляне, ама опитай да я метнеш, малкия.
Оз се втренчи в топката, сякаш за пръв път виждаше такова нещо. После се озърна към Лу.
— Давай, Оз — каза тя. — Можеш.
Оз замахна, ръката му се стрелна като камшик и топката излетя от дланта му като освободена птица, все по-високо и по-високо. Джеб хукна подир нея, ала не можеше да я догони. Изуменият Джеб гледаше като вкаменен. Лу също.
Цигарата падна от ухото на смаяния Даймънд.
— Божичко, къде си се учил да хвърляш така?
Оз нямаше друг отговор освен блажената усмивка на хлапе, което току-що е научило, че може би притежава атлетична дарба. После се завъртя и побегна след топката. Лу и Даймънд мълчаха. След малко топката долетя от небето. В гъстеещия полумрак не различаваха нито Оз, нито Джеб, но чуха как шестте им крака се приближават стремително.
— С какво се забавлявате тук, Даймънд? — попита Лу.
— Обикновено ходим за риба. Хей, къпала ли си се някога в наводнена кариера?
— В Ню Йорк няма кариери. Нещо друго?