Сега, докато пътуваха назад към града и своята съвсем малка, но любима къщичка, Аманда усещаше нарастваща тревога. Не обичаше сблъсъците, ала знаеше, че понякога са необходими, ако става дума за нещо важно. Тя хвърли поглед към задната седалка. Оз спеше. Лу бе извърнала лице към прозореца; тя също изглеждаше заспала. Тъй като рядко успяваше да остане насаме със своя съпруг, Аманда реши, че подходящият момент е дошъл.
— Наистина трябва да поговорим за Калифорния — каза тя тихо.
Джак присви очи, макар че нямаше слънце; всъщност наоколо цареше почти пълен мрак.
— От филмовата студия вече са подготвили договора — отвърна той.
Аманда усети, че в думите му няма и следа от ентусиазъм. Окуражена, тя настоя:
— Ти си известен романист, носител на литературни награди. Творчеството ти вече е включено в учебните програми. Казват, че си най-надареният разказвач от своето поколение.
Той прие предпазливо тия хвалби.
— И какво?
— Защо ще ходиш в Калифорния, та да ти казват какво да пишеш?
Очите му помръкнаха.
— Нямам избор.
Аманда го стисна за рамото.
— Джак, имаш избор. Едва ли си въобразяваш, че работата за киното ще оправи всичко, защото просто не е така!
Повишеният й глас накара Лу бавно да се обърне и да погледне родителите си.
— Благодаря за доверието — каза Джак. — Ценя го високо, Аманда. Наистина. Особено сега. Знаеш, че не ми е лесно.
— Не това имах предвид. Ако само помислиш малко за…
Лу рязко се приведе напред и докато майка й се отдръпваше, тя плъзна ръка по рамото на баща си. Усмивката на момичето беше широка, но явно пресилена.
— Мисля, че в Калифорния ще е страхотно, татко.
Джак се ухили и потупа ръката на дъщеря си. Аманда усети как сърцето на Лу подскача от радост при тази дребна похвала. Тя знаеше, че Джак изобщо не проумява каква власт има над това малко момиче; как всяка нейна постъпка зависи от мисълта дали ще го зарадва. А това плашеше Аманда.
— Джак, Калифорния не е решение, просто не е — каза тя. — Трябва да го разбереш. Няма да бъдеш щастлив.
По лицето му се изписа болка.
— Омръзна ми да трупам на лавицата хвалебствени статии и литературни награди, а да не мога да си изхраня семейството. Цялото си семейство.
Той хвърли поглед към Лу и по лицето му се изписа чувство, което Аманда изтълкува като срам. Искаше й се да го прегърне, да му каже, че е най-чудесният мъж, когото някога е познавала. Но вече бе казвала всичко това и все пак щяха да заминат за Калифорния.
— Мога пак да се хвана на работа като учителка. Така ще имаш свободата да пишеш. И дори когато нас отдавна няма да ни има на този свят, хората ще четат Джак Кардинал.
— Бих искал поне някъде да бъда оценен, докато съм жив.
— Та ти и сега си оценен. Нас не ни ли броиш?
Джак трепна от изненада. Случаят беше наистина рядък — един писател да бъде подведен от собствените си думи.
— Аманда, не исках да кажа това. Съжалявам.
Лу протегна към него бележника си.
— Татко, свърших разказа, за който ти бях говорила.
Джак не откъсна очи от Аманда.
— Лу, сега разговаряме с майка ти.
Аманда бе обмисляла този разговор от седмици насам, още откакто съпругът й спомена за своите планове да започне нов живот като високо платен автор на сценарии сред палмите в слънчева Калифорния. Смяташе, че той ще принизи таланта си, като облича в думи виденията на други хора, като замества родените в душата си мисли с други, от които би спечелил повече долари.
— Защо да не се преместим във Вирджиния? — попита Аманда и затаи дъх.
Джак стегна пръсти около волана. Навън нямаше други коли, единствено фаровете на линкълна осветяваха шосето. Небето бе като дълъг език от мъглив сумрак, през който не прозираше нито една пътеводна звезда. Сякаш се носеха по безбрежен син океан, съвършено еднакъв и отгоре, и отдолу. Човешкият ум лесно можеше да се замае от подобно коварно сливане на небе и земя.
Гласът му прозвуча много сдържано.
— Какво има във Вирджиния?
Аманда стисна ръката му с нарастващо раздразнение.
— Баба ти. Планинската ферма. Обстановката на всичките ти прекрасни романи. Цял живот пишеш за онова място, а така и не се завърна там. Децата дори не са виждали Луиза. Боже мой, самата аз не съм я срещала. Не смяташ ли, че е крайно време?
Стреснат от повишения тон на майка си, Оз се събуди. Лу плъзна ръка към него и покри с длан гърдичките му, сякаш за да прелее част от спокойствието си. За Лу това вече бе инстинктивен жест, защото Аманда отдавна не беше единствената закрила на Оз.