Луиза можеше само да гледа как момичето се отдалечава в меката светлина на фенера и трепкащите отблясъци от огнището. Когато стъпките заглъхнаха, тя отново взе ръкоделието, но иглата не помръдна. Юджин влезе и отиде да си легне, а старицата продължаваше да седи край догарящия огън, унесена в мисли, по-мрачни и тежки от планините навън.
Най-сетне обаче Луиза стана и тръгна към стаята си, където извади от нощното си шкафче неголяма връзка писма. Изкачи се до стаята на Лу и завари момичето будно до прозореца.
Лу се обърна и видя писмата.
— Какво е това?
— Писмата, които ми пращаше майка ти. Искам да ги прочетеш.
— Защо?
— Защото от думите можем да разберем какъв е човекът.
— Думите не променят нищо. Оз може да вярва в каквото си иска. Но той просто е малък и не разбира.
Луиза остави писмата на леглото.
— Понякога е разумно големите да послушат децата. Тъй може и да се научат на нещо.
След като Луиза излезе, Лу прибра писмата в старото писалище на баща си и решително затвори чекмеджето.
15
Тази сутрин Лу стана съвсем рано, отиде в стаята на майка си и дълго гледа равномерното повдигане и отпускане на гърдите й. Покатери се върху леглото, махна завивките и започна да движи и масажира ръцете на болната. После отдели доста време за раздвижване на краката, както я бяха научили лекарите в Ню Йорк. Тъкмо привършваше, когато видя, че Луиза я наблюдава от прага.
— Трябва да й бъде удобно — обясни Лу.
Тя зави майка си и тръгна към кухнята. Луиза я последва.
Когато Лу сложи котлето да заври, Луиза каза:
— Мога и аз да го правя, скъпа.
— Това е моя работа.
Лу изсипа овесени ядки в горещата вода и добави масло. Напълни паница каша, отиде в стаята на майка си и внимателно почна да я храни с лъжичка. Аманда охотно преглъщаше при леко докосване на лъжица или чаша до устните й, макар че можеше да поема само течна храна. Това обаче бе всичко. Луиза дойде да седне при тях и Лу посочи старинните фотографии по стената.
— Кои са тези хора?
— Моите мама и татко. А това до тях съм аз, още съвсем невръстна. И някои от мамините роднини. За пръв път се снимах. Много ми хареса. Но мама се уплаши. — Луиза посочи друга снимка. — На таз снимка е брат ми Робърт. Няма го вече. Всички се споминаха.
— Родителите и брат ти са били високи.
— Такъв ни е родът. Странно как се предават тия неща. Татко ти на четиринайсет години беше вече метър и осемдесет. И аз съм още висока, ама взех да се смалявам. Ти също ще се източиш.
Лу изчисти паницата и лъжичката, след това помогна на Луиза да приготви закуска за останалите. Юджин беше отишъл в обора, а откъм стаята на Оз долиташе шумолене.
— Трябва да покажа на Оз как да раздвижва ръцете и краката на мама — каза Лу. — Освен това може да помага при храненето.
— Чудесно. — Луиза положи ръка на рамото й. — Е, прочете ли някое от ония писма?
Лу я погледна.
— Не съм искала да загубя мама и татко. Но така се случи. Сега трябва да се грижа за Оз. И да гледам напред, не назад. — После добави решително. — Може и да не ме разбираш, но така трябва!
След като приключиха със сутрешните задачи, Юджин впрегна мулето, откара Оз и Лу с каруцата на училище и се върна да продължи работата. В стари брезентови торбички децата носеха протритите си учебници с по няколко листа бяла хартия, пъхнати между страниците. Имаха и по един дебел молив, за който Луиза бе наредила най-строго да го подострят само в краен случай, и то непременно с добре наточено ножче. Книгите бяха същите, по които бе учил баща им, и Лу притискаше своите към гърдите си, сякаш носеше дар от самия Исус. За обяд Луиза им бе сложила две очукани тенекиени кофички с надробен царевичен хляб, бурканче ябълково желе и каничка мляко.
Училището в Биг Спрус беше построено само преди няколко години с държавна субсидия и се издигаше точно на същото място, където бе стояло почти осем десетилетия някогашното здание от дървени трупи. Представляваше бяла дъсчена сграда с прозорци от едната страна върху бетонна основа. Също като къщата на Луиза училището нямаше керемиден покрив, а дълги, застъпващи се ивици от катраносана хартия. Пред входа имаше малък навес. Над островърхия покрив се издигаше тухлен комин.
Всекидневната посещаемост се въртеше около половината от реалния брой на учениците и това можеше да се смята за доста добър резултат в сравнение с някои предишни години. В планините селската работа винаги изместваше книжовните дела.