Лу се озърна из стаята и усети, че това не означава нищо за тия планински деца. Всъщност тук едва ли беше благоразумно да се споменава столицата на янките. Не изпитваше гняв, че тия деца не се прекланят пред бащиното й творчество; по-скоро ги съжаляваше за невежеството.
Естел Маккой явно не бе очаквала да настане студено мълчание.
— Ами… добре дошли, Луиза Мей и Оскар. Сигурна съм, че не ще посрамите своя баща тук, в неговата… алма матер.
Този път Лу се изправи, докато Оз побърза да си седне с наведена глава и стиснати очи. Личеше, че го е страх от онова, което се готви да предприеме сестра му. Знаеше много добре, че Лу не си поплюва. Или те гръмва с двете цеви право в лицето, или те оставя да доживееш до вечерта. Рядко имаше средно положение. И все пак тя изрече само:
— Казвам се Лу.
После си седна. Били проточи шия към нея и подхвърли:
— Добре дошла в планините, мис Луиза Мей.
Учебният ден свършваше в три следобед и децата не бързаха да се приберат, защото у дома със сигурност ги чакаше още работа. Момчетата обикаляха из двора на групички и си разменяха джобни ножчета, ръчно изработени йо-йо и домашен тютюн за дъвчене. Момичетата споделяха местните клюки или си бъбреха за готварство, шиене и момчета. Били Дейвис се набираше на хоризонталния прът, закрепен между ниските клони на ореха, предизвиквайки възхитени погледи от страна на едно момиче с широки бедра и криви зъби, но с румени бузи и красиви сини очи.
Когато Лу и Оз излязоха навън, Били прекрати упражненията и бавно закрачи към тях.
— Я, ами че туй била мис Луиза Мей — изрече той с висок, подигравателен глас. — Ходила ли си при президента, мис Луиза Мей?
— Не спирай, Лу, моля те — каза Оз.
Били продължи още по-гръмогласно:
— Трябваше ли да подписваш книги вместо татко си, щото той е умрял и прочие?
Лу спря. Усещайки, че всякакви молби са безсмислени, Оз отстъпи назад. Лу се обърна да погледне своя мъчител.
— Какво има бе, тъпчо, още ли ти е криво, че ние, янките, ви сритахме задниците?
Доловили мирис на кръв, другите деца се струпаха наоколо, за да прикрият от очите на мисис Маккой евентуалната схватка.
Били се навъси.
— Слушай, момиче, тия думи да си ги вземеш назад.
Лу пусна торбичката с книгите.
— Слушай, момче, опитай се да ме накараш, ако мислиш, че можеш.
— Гледай си работата, аз момичета не бия.
Дори удар с юмрук не би разгневил толкова Лу. Тя сграбчи Били за презрамките на гащеризона и го просна на земята, където той остана да лежи, смаян както от силата, така и от дързостта й. Тълпата пристъпи още по-близо.
— Ще ти сритам задника, ако не се извиниш за това — каза Лу, наведе се и заби пръст в гърдите му.
Оз я задърпа, докато навалицата около тях се стягаше като юмрук.
— Стига, Лу, моля те, не се бий. Моля те.
Били скочи на крака и пристъпи към отмъщение. Вместо да замахне срещу Лу, той грабна Оз и с всичка сила го запокити на земята.
— Некадърен смрадлив северняк.
Победоносната му гримаса не трая дълго, защото кокалестият юмрук на Лу се вряза право в нея. Били рухна до Оз и от носа му шурна кръв. Преди да се опомни, Лу го яхна и заблъска с юмруци. Скимтейки като бито псе, Били отчаяно размаха ръце. Един от ударите улучи Лу по устната, но тя продължи да пердаши, докато накрая Били закри лице и прекрати борбата.
Сетне живата стена около тях се разтвори и в процепа изникна мисис Маккой. Тя успя да издърпа Лу от Били, макар и не без тежки усилия, от които остана без дъх.
— Луиза Мей! — възкликна учителката. — Какво би си помислил татко ти?
Гърдите на Лу се надигаха и отпускаха яростно, а ръцете й все още бяха свити в мощни оръжия за вразумяване на нахалници.
Естел Маккой помогна на Били да стане. Той закри лицето си с лакът и тихо захълца.
— А сега кажи на Били, че съжаляваш — нареди учителката.
Вместо отговор Лу отново се хвърли напред и замахна срещу противника. Били отскочи като заек, приклещен на тясно от разлютена змия.
Мисис Маккой дръпна с всичка сила ръката на Лу.
— Луиза Мей, престани незабавно и кажи, че съжаляваш.
— Да върви по дяволите.
Естел Маккой едва не припадна, чувайки подобен език от дъщерята на прочут писател.
— Луиза Мей! Подбирай си думите!
Лу изтръгна ръка и побегна като вихър по пътя.
Били хукна в обратна посока. А Естел Маккой остана на бойното поле с празни ръце.
Забравен сред суматохата, Оз тихичко стана, взе торбичката на сестра си, изтупа я и дръпна учителката за роклята. Тя наведе глава.
— Извинете, госпожо — каза Оз, — но името й е Лу.