Макар че сега имам нов живот и почти всичко в града ми харесва, никога няма да забравя, че предаването на спомените е най-яката подпора на крехкия мост, който ни обединява като хора. И ако си ме научила на нещо, то е, че съхраненото в сърцата ни представлява най-могъщата част от нашата човечност.
Котън чу шум и спря да чете. Изви глава към прозореца и зърна за миг как Лу изчезва надолу. Котън прочете наум последната част от писмото, после реши да продължи на глас. Щеше да чете както за майката, изпъната на леглото, така и за дъщерята, която се спотайваше под прозореца.
А след като толкова много години съм те виждал да вървиш през живота с почтеност, достойнство и състрадание, аз знам, че няма нищо по-могъщо от храбрата доброта на едно човешко същество, което протяга ръка към друго, обзето единствено от отчаяние. Мисля си за теб всеки ден, Луиза, и ще продължавам да мисля, докато бие сърцето ми.
Лу отново се подаде над перваза. Извъртя глава сантиметър по сантиметър, докато видя майка си, но не откри в нея ни най-малка промяна. Лу гневно се отблъсна от прозореца. Горкият Даймънд се залюля неудържимо, защото нейният тласък проваляше всичките му усилия да запази равновесие. Най-сетне момчето загуби битката, двамата се прекатуриха и с глухо пъшкане се проснаха на земята.
Котън изтича до прозореца тъкмо навреме, за да ги види как изчезват тичешком зад ъгъла. Той се върна при неподвижната жена.
— Наистина трябва да се присъедините към нас, мис Аманда — каза той, после добави съвсем тихичко, сякаш се боеше да не го чуе някой: — По много причини.
17
Къщата бе мрачна, небето забулено с облаци, които предвещаваха за утре проливен дъжд. Но когато парцаливите облаци и крехките въздушни течения се сблъскваха с високите канари, времето често се променяше ненадейно — дъждът се превръщаше в сняг, мъгли помрачаваха ясния ден и човек можеше да си изпати от студ или порой точно когато най-малко очаква. Кравите, прасетата и овцете бяха прибрани на сигурно място в обора, защото наоколо се навърташе Стария Мо и хората разправяха, че е отмъкнал от фермата на Тайлър едно теле, а Рамзи загубил прасе. Всички планинци, разполагащи с карабина или ловджийска пушка, си отваряха очите на четири за стария хищник.
Сам и Хит стояха мълчаливо зад оградата си. Стария Мо никога не би ги нападнал. Едно впрегатно муле можеше да убие с ритници, кажи-речи, всяка жива твар за броени минути.
Предната врата на къщата се отвори. Оз не издаде нито звук, докато затваряше вратата зад себе си. Беше облечен и здраво стискаше плюшеното мече. Той постоя няколко секунди, озърна се, после изтича покрай оградите, прекоси полето и навлезе в гората.
Беше тъмно като в рог, вятърът разтърсваше с пукот клоните на дърветата, от храсталаците непрестанно долиташе тайнствено шумолене и високата трева сякаш се вкопчваше в крачолите на Оз. Момченцето бе уверено, че наоколо бродят в цялото си страховито величие безброй таласъми, дирещи единствено него. Ала очевидно нещо в душата на Оз се бе издигнало над тия страхове, защото нито веднъж не му хрумна да се върне. Е, веднъж може и да ми е хрумнало, призна си той. Или два пъти.
Той продължи да тича, като преодоляваше могилки, пресичаше дълбоки дерета и се препъваше в паднали клони из гъсталака. Най-сетне прекоси една последна горичка, спря, приведе се, изчака малко и след това излезе крадешком на ливадата. Отпред видя онова, заради което бе дошъл — кладенеца. Той дълбоко си пое дъх, стисна мечето и храбро тръгна нататък. Но Оз не беше глупав и за всеки случай прошепна:
— Това не е кладенец с привидения, а вълшебен кладенец. Вълшебен е, привидения няма.
Спря и се втренчи в ниската зидария, после наплюнчи длан и я разтърка в косата си за късмет. След това за дълго се вгледа в любимото си мече, внимателно го остави край кладенеца и се отдръпна.
— Сбогом, мечо. Обичам те, но трябва да те пожертвам. Ти ме разбираш.
Оз нямаше представа какво да прави оттук нататък. Накрая се прекръсти и събра ръце като за молитва, предполагайки, че това ще задоволи дори най-взискателните духове, изпълняващи желанията на малките момчета, които отчаяно се нуждаят от тях. Вдигна очи към небето и произнесе: