Естел Маккой също се омърлушваше в нейно присъствие. Бе очевидно, че в образованието си Лу и Оз са далеч пред другите ученици. Те обаче не изтъкваха своето превъзходство и Естел Маккой изглеждаше признателна за това. Повече никога не нарече Лу с името Луиза Мей. Лу и Оз подариха на училищната библиотека цяло сандъче от своите книги и децата дойдоха едно по едно да им благодарят. Възцари се малко скучен, но постоянен мир.
Лу ставаше преди разсъмване, свършваше сутрешните задачи и отиваше на училище. По пладне ядеше царевичен хляб и пиеше мляко заедно с Оз под ореха, нашарен с инициалите и имената на онези, които бяха учили тук преди тях. Лу нито веднъж не се изкуши да издълбае името си, защото това би било знак за примиряване със сегашното положение, което тя изобщо не искаше да приеме. Следобед се връщаха да работят във фермата и малко след залез-слънце си лягаха изтощени. Животът им бе стабилен, без изненади и засега Лу го харесваше.
Из Биг Спрус обаче плъзнаха въшки и двамата с Оз трябваше да изтърпят редовното намазване с газ.
— Стойте по-настрана от огъня — предупреди ги Луиза.
— Отвратително — каза Лу, опипвайки слепените кичури.
— Когато аз ходех на училище и хващах въшки, мажеха ми косата със сяра, свинска мас и барут — каза Луиза. — Миришех непоносимо и ужасно ме беше страх, че ако някой драсне клечка кибрит, главата ми ще избухне.
— Имало ли е училище, когато си била малка? — попита Оз.
Луиза се усмихна.
— Викаха му абонаментно училище, Оз. Три месеца в годината, по долар на месец, а аз бях добра ученичка. Тъпчехме се по стотина деца в една барака от дънери с дъсчен под, дето през лятото човек можеше да пукне от жега, а зиме от студ. Учителят хич не си поплюваше с пръчката или камшика. Някои непослушни деца стояха по половин час на пръсти, с нос, забит в кръгче, изрисувано от учителя на дъската. Аз не съм стояла на пръсти. Не че бях от най-примерните, ама нито веднъж не ме хванаха. Имаше и възрастни мъже, завърнали се неотдавна от войната без ръце или крака. Идва да се научат на четмо и писмо. Казвахме на глас как се пишат думите буква по буква. Такъв шум вдигахме, че чак конете отвън се плашеха. — Кафявите й очи проблеснаха весело. — Един учител използваше петната на кравата си, за да ни учи на география. И до ден-днешен, щом видя карта, веднага се сещам за туй пусто животно. — Тя ги погледна. — Мене ако питате, човек може навсякъде да се учи на ум и разум. Затуй учете. Като татко си — добави тя най-вече заради Лу и момичето спря да се оплаква от газта по косата си.
18
Една съботна сутрин Луиза ги съжали и им даде свободен ден — да вършат каквото си пожелаят. Денят беше чудесен, през синьото небе подухваше чист ветрец откъм запад и раззеленените дървета се полюшваха от нежното му докосване. Даймънд дотича с Джеб, защото искал да им покаже едно особено място в гората, и всички поеха натам.
На външен вид не изглеждаше променен — все същият гащеризон, същата риза, същите боси крака. Лу предполагаше, че петите му са станали безчувствени като копита, защото го бе виждала да тича по остри камъни, през къпини и дори из трънливи храсти, без да мигне или да се одраска. Носеше омазнена шапка, нахлупена ниско над челото. Лу попита дали е на баща му, но вместо отговор получи само неясно сумтене.
Стигнаха до висок дъб насред нещо като поляна, където част от храсталаците бяха изсечени. Лу забеляза, че в дънера са забити парчета отрязано дърво, оформящи грубовата стълба. Даймънд сложи крак върху първото стъпало и започна да се катери.
— Къде отиваш? — попита Лу, докато Оз удържаше Джеб, защото кучето явно изгаряше от желание да последва господаря си по дървото.
— На среща с Господа — подвикна Даймънд, сочейки право нагоре. Лу и Оз погледнаха към небето.
Високо горе между два от масивните клони на дъба бяха наслагани едно до друго окастрени стволове от ниски борчета, така че да се оформи площадка. През горния клон беше преметнато парче насмолен брезент, завързано отстрани като грубовата палатка. Макар че обещаваше всевъзможни игри и забави, тази дървесна къщичка изглеждаше толкова паянтова, сякаш първият по-силен порив на вятъра можеше да я повали на земята.