Половин час по-късно Котън пристигна изневиделица, облечен със закърпени работни панталони, стара риза и ожулени високи обувки. Беше свалил очилата, а вместо бомбе носеше сламена шапка, което Луиза обяви за проява на предвидливост, защото днес слънцето щяло здравата да напече.
Всички го поздравиха, макар че Лу измънка поздрава с половин уста. Както бе обещал, той редовно идваше да чете на майка й и всеки път нейното раздразнение нарастваше. Ала, от друга страна, Лу оценяваше неговата добрина и учтивост. Тези противоречиви чувства дълбоко смущаваха момичето.
Макар и ниски, температурите през нощта не бяха спаднали до нулата. Луиза нямаше термометър, но както сама казваше, костите й отчитаха по-точно, отколкото някаква си живачна стъкленица. Ще се сади, обяви тя на всички. Засееш ли късно, не разчитай на реколта.
Отправиха се към първата нива за засаждане — леко наклонен правоъгълник с площ около четирийсет декара.
Неуморният вятър бе прогонил навъсените сиви облаци отвъд хребета, оставяйки подир тях чисто небе. Тази сутрин обаче планините изглеждаха някак сплескани, като театрални декори. Луиза внимателно свали от каруцата чувалите с миналогодишна царевица за посев, съхранявани цяла зима в хамбара. След това строго разпореди на своята армия как да използва семената.
— Трябва да изкараме по двеста килограма царевица на декар — каза тя. — Ако може, и повече.
Отначало всичко вървеше добре. Оз вървеше по редовете и усърдно слагаше на всяка купчинка пръст по три зърна, както бе заръчала Луиза. Лу обаче почваше да се разсейва и пускаше ту две, ту четири.
— Лу — обади се рязко Луиза, — слагай по три зърна, момиче.
Лу я изгледа втренчено.
— Като че има някаква разлика.
Луиза опря юмруци на кръста си.
— Разликата е дали ще ядеш, или няма.
Лу постоя така, после отново тръгна напред, като слагаше по три царевични зърна във всяка от купчинките, нижещи се на двайсетина сантиметра една от друга. След два часа упорита работа се оказа, че петимата са успели да засадят само половината нива. През следващия час Луиза ги прати да зариват с мотики засадените семена. Дланите на Оз и Лу скоро се покриха с кървави мехури въпреки ръкавиците, които носеха. Котън пострада не по-малко от тях.
— Адвокатската работа не подготвя човека за честен труд — обясни той, докато им показваше разранените си ръце.
Дланите на Луиза и Юджин бяха толкова мазолести, че те изобщо не носеха ръкавици, копаеха двойно по-бързо от другите и ръцете им само леко се зачервиха от грубите дръжки на инструментите.
След като заринаха и последното семе, Лу седна на земята и се потупа с ръкавиците по крака. Чувстваше се по-скоро отегчена, отколкото изморена.
— Е, беше много забавно. А сега какво?
Ненадейно пред нея изникна дълга извита пръчка.
— Преди да тръгнете за училище, идете двамата с Оз да потърсите кравите.
Лу погледна нагоре и видя лицето на Луиза.
Лу и Оз крачеха през гората. Юджин бе пуснал кравите и телето на откритото пасище, а те, досущ като хората, имаха склонност да скитат насам-натам в търсене на нещо по-добро.
Лу сърдито шибна един люляков храст с пръчката, която Луиза й бе дала, за да пропъжда змиите. Не беше споменала тази заплаха пред Оз, защото предполагаше, че ако той узнае, ще й се наложи да го мъкне на гръб.
— Не мога да повярвам, че сме тръгнали да търсим някакви си глупави крави — каза сърдито тя. — Щом са толкова тъпи да се губят из пущинака, нека си стоят там.
Провряха се през гъсталак от кучешки дрян и планински лавър. Оз се хвана за най-ниския клон на един крив бор и изведнъж подсвирна, защото наблизо прелетя едра червена птица, за която местните жители едва ли знаеха, че се нарича кардинал.
— Лу, гледай, това е кардинал. Като нас.
Взеха да се оглеждат повече за птици, отколкото за крави, и скоро забелязаха най-различни пернати, много от които виждаха за пръв път. Над нацъфтелите грамофончета и горски теменужки пърхаха колибрита; по-нататък децата подплашиха в гъстата трева цяло ято чучулиги. Обади се ястреб, няколко досадни сойки бъбреха на всеослушание. Избуялите диви рододендрони вече се обсипваха с цветове в розово и червено, вирджинската мащерка разтваряше бели цветчета с лилави ръбове. Сред острите скални парчета и натрошените шисти по стръмните склонове се тъмнееха храсти зеленика и самакитка. Дърветата бяха навлекли докрай пролетната си премяна, а небето се разстилаше над тях като синьо наметало. А ние сме тръгнали да търсим загубени говеда, помисли си Лу.
На изток задрънка хлопатар.