— Е, не съм. Но…
— Тогава моля съда да нареди на заседателите да не взимат предвид последното ви изявление.
Аткинс се обърна към заседателите.
— Разпореждам да не обръщате внимание на каквито и да било твърдения от страна на доктор Рос относно това, че мис Кардинал може да не се възстанови, тъй като той определено не е компетентен за подобна преценка.
При последните думи Аткинс и Рос се спогледаха гневно, а Котън вдигна ръка, за да прикрие усмивката си.
— Доктор Рос — продължи Котън, — всъщност вие не можете да заявите със сигурност, че днес, утре или вдругиден Луиза Мей Кардинал няма да бъде напълно способна да управлява делата си, нали?
— Жената, която прегледах…
— Моля ви, сър, отговорете на въпроса.
— Не.
— Какво „не“? — попита любезно Котън. — Пояснете на тези чудесни съдебни заседатели.
Рос раздразнено скръсти ръце.
— Не, не мога да заявя със сигурност, че мис Кардинал няма да се възстанови днес, утре или вдругиден.
Гуд скочи на крака.
— Ваша светлост, виждам накъде бие защитата и мисля, че имам отговор. За момента доктор Рос потвърждава, че мис Кардинал не е в състояние да взима разумни решения. Ако тя оздравее, на което се надяваме всички, тогава определеният от съда попечител може да бъде отстранен и тя да поеме делата си в свои ръце.
— Дотогава няма да й остане нищо — каза Котън.
Гуд не пропусна удобния случай.
— Е, в такъв случай мис Кардинал несъмнено ще се утеши със сумата от половин милион долара, която „Съдърн Вали“ предлага за нейния имот.
Цялата зала ахна при споменаването на тази неимоверна сума. Един човек щеше да се прекатури през парапета на балкона, но съседите му успяха да го удържат в последния миг. И мърлявите, и спретнатите деца се споглеждаха с широко разтворени очи. Майките и бащите им също. Съдебните заседатели също се споглеждаха, потресени и изумени. Само Джордж Дейвис седеше неподвижно, отправил поглед право напред, и по лицето му нямаше и следа от чувства.
Гуд побърза да продължи:
— Същата утеха без съмнение ще намерят и други, когато компанията направи подобни предложения за техните имоти.
Котън се огледа. В момента би искал да е където и да било, само не тук. Виждаше как планинари и граждани се взират в него — единствения човек, застанал между тях и полагащото им се богатство. Ала въпреки цялата тежест на тези погледи той прогони тревогата от ума си и гневно извика:
— Ваша светлост, с тези думи мистър Гуд току-що направо подкупи съдебните заседатели. Настоявам процесът да бъде прекратен. Моята клиентка не може да се надява на справедлива присъда от хора, които вече броят доларите на „Съдърн Вали“.
Гуд се усмихна на заседателите.
— Оттеглям последната реплика. Съжалявам, мистър Лонгфелоу. Не беше нарочно.
Аткинс се облегна назад.
— Няма да прекратя процеса, Котън. Към кого можеш да се обърнеш по този въпрос? В кръг от стотина километра почти всичко живо се е довлякло в тази зала, а до най-близкия съд има цял ден пътуване с влак. И съдията там не е кротка душа като мен. — Той се обърна към заседателите. — Чуйте ме, хора, не бива да обръщате внимание на онова, дето го каза мистър Гуд относно предложението за имота на мис Кардинал. Не биваше да говори такова нещо и вие ще го забравите. Не се шегувам! — Аткинс извърна поглед към Гуд. — Чувал съм, че имате отлична репутация, сър, и никак не бих желал тъкмо аз да я опетня. Но ако ми погодите още един такъв номер, в тая сграда имам една килийка, където ще излежите присъда за неуважение на съда и може дори да забравя, че сте там. Разбрахте ли?
Гуд кимна и отговори смирено:
— Да, ваша светлост.
— Котън, имаш ли други въпроси към доктор Рос?
— Не, ваша светлост — каза Котън и се отпусна на стола.
Гуд призова Травис Барне. Въпреки цялото си желание под умелите въпроси на Гуд добрият доктор бе принуден да признае, че прогнозата за Луиза не е благоприятна. Накрая Гуд размаха пред него снимка.
— Това ли е вашата пациентка Луиза Мей Кардинал?
Барне погледна фотографията.
— Да.
— Моля за разрешение да я покажа на заседателите.
— Добре, но побързайте — каза Аткинс.
Гуд пусна пред Котън копие от снимката. Без дори да погледне, Котън я скъса на две и захвърли парчетата в плювалника до масата, докато Гуд разнасяше оригинала пред лицата на заседателите. По цъкането, тъжното поклащане на глави и тихите коментари личеше, че фотографията е постигнала търсения ефект. Единствено Джордж Дейвис не изглеждаше разтревожен. Той задържа снимката най-дълго и като че положи големи усилия да скрие задоволството си. След като злото бе сторено, Гуд си седна.