— Аз смятам, че това са пълни глупости — заяви Камерън. — Според мен той блъфира.
— Не мисля така — възрази специалистът. — Това е най-важната задача на ЦРУ, откакто през септември 1997 година руският генерал Александър Лебед отправи тези публични обвинения в предаването „Шейсет минути“.
— Искате да кажете, че е истина? — попита Джоуб. — Не можем да позволим на този тип да ни заплашва с ядрена бомба и да го оставим да се измъкне безнаказано.
— Детекторът на лъжата показва, че той говори истината — напомни му Уилър. — Имате ли представа какви щети може да нанесе такава бомба?
— Какво разбирате вие от детектори на лъжата или от бомби? — рече прокурорът. — Освен това апаратът може да сгреши. Възможно е да го излъжеш. Онзи тип е китаец. Сигурно тренира йога или нещо подобно. Кой знае, по дяволите?
— Не е така — колебливо се намеси Верба. — От двайсет години правят този тест. Точността е деветдесет — деветдесет и пет процента. Ето защо вероятността господин Уо Лап да казва истината е най-малко деветдесет процента.
После Алан Холингсуърт зададе въпрос, който изискваше отговор.
— Какво ви кара да мислите, че куфарчето с бомбата изобщо съществува?
Картър Дехавиланд побутна очилата си, опитвайки се да реши каква част от поверителната информация да им каже.
— Преди всичко — започна той — мисля, че незабавно трябва да уведомим хората от екипа по издирване и обезвреждане на ядрено оръжие. Те са самостоятелно поделение. Пътуват с четири товарни самолета С-141. Преди да дойда тук проверих и разбрах, че в момента са на учение в Ню Мексико. Вероятно ще пристигнат тук около два часа. Длъжни сте да кажете и на ФБР, защото екипът е под тяхно ръководство и те трябва да го повикат. Освен това е необходимо незабавно да съобщите на Белия дом, че чуждестранно лице е поставило ядрена бомба на международното летище в Лос Анджелис и в същото време да разчистите района, като се свържете с полицията и с Националната гвардия.
— Вече уведомихме губернатора — рече Верба. — Той ще се погрижи за Белия дом.
— Добре. Първото, което трябва да разберете, е, че ние в разузнаването боравим с фактически и противоречащи на фактите вероятности. Всеки разказ има антитеза. Хората невинаги казват цялата истина. Нужно е да се определят коефициенти на вероятност на случайните фактори, за да се установят противоречащите на интуицията сценарии.
— Не можете ли да го обясните с по-прости думи? — попита Уилър.
— Пръв генерал Лебед отправи тези обвинения през 1997 година — продължи Картър. — Борис Елцин току-що го бе уволнил. Известно е, че генералът ще се кандидатира за президент на Русия през 2000 година. Следователно в негов интерес е да постави Елцин в неудобно положение и историята за стоте изчезнали ядрени бомби в куфарчета да е дезинформация, противоречаща на фактите.
— Продължавайте — каза Камерън.
— От друга страна, ние разполагаме с потвърждение от независим източник, че стоте ядрени бомби в куфарчета наистина са изчезнали. Миналата година руският заместник-министър на отбраната Андрей Кокошин потвърди казаното от генерал Лебед. Няколко седмици след изявлението си Кокошин бе уволнен от руското върховно командване. В Лангли това бе прието като лош знак, защото доказва достоверността на думите му. След това ЦРУ започна да гледа много сериозно на твърденията на Лебед. Знаем, че теоретично тези бомби в куфарчета съществуват. Съвсем не е трудно да умалиш ядрена технология до размерите на дипломатическо куфарче или раница.
— Каква е разрушителната сила на тези бомби? — попита прокурорът.
— Те не са включени в договорите „Старт I“ и „Старт II“ и не са упоменати в нито едно международно споразумение за разоръжаване. Наричат ги „ядрена стратегия за поразяване на мишените“. Това е теория, основаваща се на идеята, че по време на ядрен конфликт ще бъдат взривявани не градове, а военни обекти. Предназначението на тези бомби в куфарчета е да унищожат тактически обекти като електроцентрали, летища, хотели и оръжейни складове. Руски парашутисти могат да се приземят с тях и да предизвикат хаос в тила. Доколкото знаем, изчезналите бомби в куфарчета бяха прехвърлени в Украйна и Грузия точно преди разпадането на Съветския съюз. Това е много по-обезпокоително за нас, защото онези две правителства са още по-нестабилни от руското и съществува голяма вероятност техни военни служители или персонал да са откраднали бомбите и да са ги пуснали на черния оръжеен пазар. Китай би бил огромен потребител на такъв вид оръжия. „Поли Индъстрис“ в Пекин е един от най-големите пласьори на руски оръжия в света. Така че Уо Лап Лин много лесно би могъл да се сдобие с една-две от онези бомби.