Всички в стаята мълчаха. Камерън стана. Столът му изскърца. Прокурорът се приближи до прозореца и погледна навън.
— Искате да кажете, че онзи престъпник наистина е сложил ядрена бомба на международното летище в Лос Анджелис?
— Нека да се изразя по друг начин… Нищо от онова, което ми казахте, не ме изненада. Не смятам, че информацията противоречи на фактите. Ние сме определили много висок процент на вероятност на твърденията на Лебед.
— По дяволите! — изруга Верба.
— Колко големи са проклетите бомби? — попита Алан Холингсуърт. — Какви щети могат да причинят?
— Според Лебед с тези оръжия шега не бива. Те не са ядрени оръжия за нанасяне на пръв удар. Мощността е само един килотон. Тежат от трийсет до петдесет килограма и могат да убият стотици хиляди хора, ако бъдат взривени в гъсто населен район. Обикновен човек може да ги активира за по-малко от половин час и после да ги детонира с дистанционно управление. Ако Уо Лап Лин наистина е поставил такава бомба, летището ще се превърне в развалини и взривната вълна вероятно ще събори и голяма част от Марина дел Рей, както и околните райони на север и на юг. Ядреният разпад ще бъде опасен и пораженията няма да се видят веднага. Няма да говоря за повишената радиация, за рака и така нататък.
В стаята отново настъпи тишина.
— И за да бъда напълно откровен — добави Картър, — длъжен съм да ви кажа, че има и противни мнения. Председателят на Комисията по международните отношения заяви, че обвиненията на Лебед са глупости, политически по характер и неподкрепени с нищо.
— Наистина ли? Сенаторът Пек ли го е казал? — попита Алан.
— Господи — възкликна Уилър и грабна напечатания текст от касетата на Прескот. Имената бяха дешифрирани. В списъка фигурираше и сенаторът Джон Л. Пек (Д) от Уайоминг.
41.
„Поток от пари“
След инструктажа на Картър Дехавиланд на Уилър и Таниша бе наредено да се приберат вкъщи.
Алан им каза, че няма какво повече да направят.
Верба заяви, че положението не е по силите им.
Т. Камерън Джоуб добави, че ако пречат, лично той ще предяви обвинение, че възпрепятстват правосъдието.
Оставиха ги сами в коридора на петия етаж, докато в Паркър Сентър настъпваше оживление.
Двамата бяха вън от играта. Излязоха от сградата и видяха Рик Верба, който стоеше на паркинга. Безличната в архитектурно отношение постройка не издаваше с нищо дейността, която кипеше вътре. Някъде на третия етаж Уили Уо Лап Лин седеше в килията на предварителния арест и чакаше да види какво ще стане.
— Свършихте страхотна работа — каза Верба. — Ако всичко това се окаже истина, ще спасите хиляди хора.
— Капитане, може ли онзи главен прокурор да ни отстрани от случая ей така? — попита Таниша. — Занимаваме се с него вече две седмици.
— Какво ще правите, докато екипът по издирване и обезвреждане на ядрени оръжия си върши работата? Ще снимате ли? Приберете се вкъщи и се наспете — отговори Верба.
— Не мога да се прибера вкъщи. Онзи престъпник горе е обявил награда от петдесет килограма чист хероин за главите ни. Бандитите от Южния централен район не знаят, че Уили е арестуван. С Уилър сме набелязани за мишени на юг от Креншо.
— Можете да спите в кабинета ми — предложи Верба.
Така и решиха да направят. Отидоха с капитана до Хил стрийт и оставиха ягуара на служебния паркинг на отдел „Азиатска престъпност“.
Но щом се качиха горе, нещата приеха странен обрат. Ал Катсукура се оплакваше на всеки, който имаше желание да слуша. Той сграбчи Таниша за лакътя и й разказа какво се бе случило през нощта. Докато ченгетата от специалното тактическо поделение измъкваха Уо Лап Лин от централата на триадата, Ал Катсукура беше в морето, плавайки в непрогледната мъгла и изпусна около двеста нелегални имигранти и трима детективи от отдел „Тежки престъпления“. Цяла нощ Ал отговаря на въпросите на ядосания заместник-шеф Питлик. Катсукура току-що бе написал доклада си и беше отчаян. Таниша никога не го бе виждала такъв.