Следите водеха към огромен бетонен канал с диаметър почти три метра. Подземната отводна тръба се спускаше диагонално към летището. В тъмния тунел течеше мръсна вода. Уилър се досети, че по време на буря каналът отвежда пороя към океана. Предпазната метална решетка беше срязана и отместена. Стърчащите краища бяха обгорени от ацетиленова горелка. Докато чакаше Таниша и Ал, той видя нещо заровено в тинята и водата на дъното на канала. Протегна ръка и го взе. Беше прогизнала черна раница. Таниша и Ал се приближиха и той им я показа.
Катсукура я разгледа и каза:
— Прилича на раниците, които носеха бандитите от „Бамбуковия дракон“, но не съм сигурен, защото гледах с бинокъл.
Уилър я обърна и намери етикета на производителя. Там пишеше: „Произведено в Китай“.
42.
Борба за кокала
Бяха се събрали в залата за извънредни ситуации в мазето на общината. Помещението беше с размерите на половин баскетболно игрище, нямаше прозорци и беше свързано с петдесет телефонни линии и сателитни телевизионни връзки. На две от стените имаше екрани, които показваха географски карти или сателитни изображения, а сега предаваха графичен чертеж на огромното международно летище на Лос Анджелис. В стаята имаше двайсет и четири бюра. От помещението се влизаше в няколко самостоятелни кабинета. Имаше десет телевизора, които бяха настроени да предават четирите национални канала, плюс четирите местни телевизионни станции и Си Ен Ен. Отделен екран бе предназначен за камери с дистанционно управление.
Залата се използваше много рядко. Изключенията бяха две земетресения и един расов бунт, с които се справиха от това подземно помещение.
Кметът говореше по телефона в един от кабинетите. Губернаторът пристигаше със самолет от Сакраменто. Имаха пряка линия със залата за извънредни ситуации в Белия дом, където специалисти по сценарии с ядрени заплахи се бяха събрали да задават въпроси и да засилват суматохата.
Нямаше отговорно лице. Властваше онова ужасно явление в съвременните правителства — юридическа борба за кокала.
В бункера присъстваше генералът от въздушните сили Робърт Кларк Ритника, командир на Калифорнийската национална гвардия. Той бе пилот на изтребител от войната във Виетнам и не се шегуваше. До него бяха специалният агент от Западното подразделение на ФБР Дъглас Парди и директорът на областния клон на ЦРУ Роджър Сейнт Джон. Зад него седеше Картър Дехавиланд, който изглеждаше стъписан. Присъстваше и един сивокос, безличен човек от Държавния департамент на име Лу Фишър. Той беше в града по друга работа, но правителството го накара да дойде на това спешно съвещание. До него седеше един тип от Федералната агенция за решаване на извънредни ситуации. Шефът на полицията Карл Ледикър се бе издокарал като за парад. Всеки имаше самостоятелна телефонна линия. В залата цареше напрежение.
— Не можем да кажем на гражданите, че на летището вероятно има ядрена бомба. Ще настъпи паника и суматоха — каза Карл Ледикър на специалния агент на ФБР Дъглас Парди.
— Колко души живеят в околностите на летището? — попита той. — Един милион плюс-минус няколко стотици хиляди. Всички се намират в обсега на поражението. Не можем да евакуираме един милион души, като се движим с коли по улиците и крещим по високоговорители, че има изтичане на газ. Хората няма да напуснат домовете си. Трябва да съобщим по телевизионните новини какво е положението.
— Ще хвърлим в паника целия град. Изучавали сме поведението при масова евакуация. Пътищата ще се задръстят.
— Изобщо не ми пука. Трябва да кажете на хората какво става. Ще ни скъсат задниците, ако летището се взриви и се разбере, че сме знаели за бомбата и сме мълчали — възрази Парди.
В същия миг телефонът иззвъня и той грабна слушалката. Обаждаше се командирът на екипа по издирване и обезвреждане на ядрени оръжия. Всички млъкнаха, докато Парди слушаше доклада му. Накрая агентът на ФБР затвори и предаде на другите разговора.
— И така, хората от екипа са разположени на летището. Вече са монтирали платформа с детектор на един хеликоптер и скоро ще излетят, за да претърсят района. Други две платформи с детектори са инсталирани в джипове, които ще тръгнат от срещуположните краища на летището и ще се срещнат в средата. Повечето тежки пътнически самолети са излетели, но след половин час ще затворят летището. Никой друг няма да замине. Ще евакуираме останалите цивилни лица. Командирът каза, че може да претърси пистите и сградите за шест часа. Ние разполагаме само с два. За това време можем да огледаме повърхностно района, да проверим дали има следи от радиоактивни елементи и да стесним кръга, ако гайгеровите броячи отчетат нещо.