Уо Лап погледна надолу и видя, че до тях, точно под крилото, се движи военен джип с четирима войници.
— Колкото е възможно по-бързо — повтори той.
Самолетът се приближаваше към края на пистата.
Гюнтер натисна копчето на микрофона.
— Тук е осем-шест-осем Чарли Папа. Искаме разрешение за излитане.
— Мисля, че при дадените обстоятелства това не е необходимо — каза Уили. — Излитайте веднага.
— Добре — съгласи се Гюнтер и подкара по писта 249-Л, сетне погледна помощника си, който кимна и бавно бутна напред трите лоста за увеличаване на тягата.
Лъскавият „Фолкън“ бързо се отдалечи от преследващия го военен джип, разпръсквайки прах и дребни камъчета в лицата на войниците. Самолетът се издигна над пистата, после стремително се извиси в небето. Трите му мощни двигателя оставиха дири от изгорели газове и ехтящ звук.
Уилър и Таниша чуха, че от пистата излетя самолет — първият, който чуваха от около половин час. Те спряха и се заслушаха, докато тунелът се тресеше. Шумът заглъхна веднага щом самолетът се откъсна от земята. Отново настъпи тишина. Двамата бавно продължиха да вървят в тъмния канал.
Изведнъж чуха приглушено пеене. След няколко метра Уилър видя слаба светлина от свещ, после кракът му се блесна в нещо.
— Чакай — каза той на Таниша и бръкна във водата.
В мръсния канал плаваше нещо космато и лепкаво. Той го бутна, но то не помръдна. Бръкна с две ръце в мастиленочерната вода. И едва тогава разбра какво е намерил.
В ръцете си държеше главата на Сухоземния дракон.
— Мамка му — прошепна. — Мисля, че в края на краищата съм го улучил.
Таниша се наведе и му помогна да вдигнат мъртвия гангстер. Уилър издърпа трупа до стената на тунела и го остави там. После хвана ръката на Таниша и продължиха да вървят.
Каналът завиваше надясно. Пред тях мъждукаше светлина от свещ. Двамата спряха и се заслушаха в песента. Гласовете се чуваха ясно. Мелодията беше обикновена и приятна. Уилър вдигна два пръста към очите си, сетне посочи тунела, показвайки, че ще отиде да види какво има там. Таниша кимна и той тръгна към слабата светлина, опитвайки се да не вдига шум. Доближи се до стената и започна да се промъква покрай нея. В ръката си стискаше дръжката на револвера „Смит и Уесън“. Ако имигрантите бяха около свещите, позицията в отсрещната страна на стената щеше да му даде възможност да ги види ясно, без те да го забележат.
Уилър насочи револвера напред и се приближи. И тогава ги видя. На по-широкото пространство на разклона, където се срещаха четири тръби, седяха стотици хора. Бяха се сгушили един до друг. Бебетата вече не плачеха. Китайците бяха мършави и недохранени. Мръсните им коси висяха над лицата.
Един от мъжете стана и тръгна към него. Уилър се боеше да помръдне, за да не разплиска вода и да вдигне шум. Не мислеше, че човекът го е видял, но китаецът продължи да върви към него с наведена глава. После, когато беше само на няколко метра от Уилър, мъжът разкопча панталона си, извади члена си и започна да уринира. Свърши и изведнъж вдигна глава. Погледите им се срещнаха.
Китаецът извика и настъпи хаос.
Уили внимателно наблюдаваше пилотите си. Не бе помръднал от прага на пилотската кабина.
Напускаха американското въздушно пространство, когато помощник-пилотът посочи към прозореца до него. До дясното крило се движеше нещо. Уили погледна през прозореца и видя, че на неколкостотин метра ги преследва изтребител Ф-16. Гюнтер се обърна наляво и каза:
— Тук има още един.
— Щях да им се обадя и да им кажа къде е — рече Уили. — Обещах им. Провериха ме с детектора на лъжата. Не ги излъгах.
И той наистина възнамеряваше да го стори. За него нямаше смисъл да взривява летището в Лос Анджелис с ядрена бомба, след като го освободяха. Такъв терористичен акт би го направил най-търсения престъпник на света. Първият терорист, който взривеше ядрена бомба в западен град, щеше да бъде набелязан и мъртъв до една година. Ето защо смяташе да им каже къде е бомбата, но нищожните хора, с които имаше вземане-даване, не му бяха повярвали и не бяха дали възможност планът му да се осъществи.
— Свържете се с тях и им кажете. — Гласът му вече не беше спокоен. — Обяснете им, че ако не върнат изтребителите, няма да им кажа къде е бомбата. Те нямат време. След по-малко от четирийсет минути бомбата ще избухне.
Уили погледна часовника си. Говореше все повече като нищожен човек.
Той усети, че злият му тигър се размърда. Губеше контрол над ужасния звяр.
Гюнтер взе микрофона и предаде съобщението.
След няколко минути получи отговор — кратък и ясен.
— Да ти го начукам, Чарли — рече генерал Кларк от пилотското място на първия Ф-16, после изключи радиопредавателя и каза на пилота на другия изтребител: — Тук е Ритника, Убиецо. Онзи таласъм всеки момент ще напусне американското въздушно пространство. Той е терорист, който бяга от закона. Ще го очистя от нашата страна на линията. Имаме гореща мишена. Следвай ме.
Генерал Кларк наклони изтребителя надясно, гмурна се и се появи до опашката на самолета на Уили. Убиеца направи същото.
Гюнтер се извърна, за да се опита да види двата изтребителя зад него.
— Казах им, че ще съобщя къде е бомбата. Казах им — хленчеше Уили.
— Мисля, че искат да ни свалят — рече пилотът.
Генерал Кларк изстреля „Сайдуиндър“. Ракетата се стрелна на четиристотин метра в студеното небе над Тихия океан и се насочи към десния мотор на „Фолкън“. Уили усети удара. Самолетът рязко се наклони, поваляйки го на колене върху бежовия килим. След секунда ракетата експлодира и самолетът се взриви, превръщайки Уили и двамата му пилоти в частици ситна мъгла.
Когато отломките докоснаха повърхността на океана, имаше само няколко парчета по-големи от телефонна кабина.