И сега благодарение на китайската Нова година най-после й дадоха случай. Тя погледна зеленото картонче и се запита какво ще намери на Кларксън 2467.
— Кой е повръщал тук? — обърна се Таниша към Синди. — Жертвата ли? Мирише на алкохол.
Синди Масатоми беше японка, съдебномедицински експерт в лабораторията на полицията на Лос Анджелис. Беше облечена в синя болнична престилка. Таниша бе работила с нея по няколко случая, докато още беше в отдел „Наркотици“.
— Онзи мъж навън… Хубавият, който намери трупа — отговори Синди.
Таниша кимна. Беше го видяла, когато дойде. Той беше издокаран като професионален голфаджия и се бе облегнал на новия си червен ягуар, сякаш беше собственик на квартала. Щом огледа трупа, Таниша веднага разбра, че става дума за убийство за назидание. Назидание и предупреждение. Предупреденият човек беше трийсетгодишният китаец на снимката върху тялото на жертвата. Това беше послание от триадата и означаваше: „Ти ще бъдеш следващият“. От шест месеца тя четеше за тези неща. Сбирщината от стария й квартал бледнееше пред някои от азиатските банди, като „Бамбуковия дракон“ и „Призрачните сенки“. По всяка вероятност трупът беше на собственичката на къщата, Анджи Уонг. Тялото беше жестоко обезобразено и едва ли някой би го идентифицирал, но зъбите и отпечатъците щяха да свършат тази работа. Имаше обаче нещо странно. На челото на жената беше написано „1414“. Таниша не знаеше какво означава това. Не беше виждала такова нещо. Тялото изглеждаше като живо. Не беше посиняло, нито вкочанено или инфектирано от насекоми. Вече бе поискала от Синди да прецени кога е настъпила смъртта и това щеше да бъде извършено, като се измереше температурата на черния дроб — химична фабрика и най-топлият орган в човешкото тяло, обикновено трийсет и девет градуса. Охлаждаше се с около един градус на час. Времето на настъпването на смъртта се изчисляваше по спадането на температурата на черния дроб.
Таниша се запита дали някъде не е оставена Кукла на смъртта. Китайските банди много държаха на символиката. Не беше достатъчно само да те убият, първо трябваше да те побъркат от страх. И това често се правеше с Куклата на смъртта. Друг начин беше да сложат снимка върху трупа.
Докато експертите не изследваха космите и тъканите на жертвата и не вземеха отпечатъци от пръстите, нямаше много работа на мястото на престъплението. Затова излезе навън и започна да преглежда съдържанието на кофата за смет пред къщата. Беше се навела и се опитваше да премести кутия от овесени ядки, когато чу глас:
— Какво правите?
Обърна се и видя мъжа, който бе намерил трупа. Състоянието на ризата и ленения му панталон потвърждаваха, че той е повръщал на мястото на престъплението.
Тя го огледа по-внимателно. Стори й се, че го е виждала някъде, където я бе ядосал, но не можа да си спомни нищо повече. Мъжът беше изключително привлекателен. Може би обаче заради вида на обезобразената жена Таниша не го хареса. Тя се обърна към него с ледена професионална учтивост:
— Бихте ли се отдалечили? Това е място на престъпление. Ей там — заповяда тя и посочи алеята за коли, после тръгна след него и извади бележник и писалка. — Аз съм детектив Уилямс от отдел „Азиатска престъпност“ на полицията в Лос Анджелис. Вие сте намерили трупа, така ли?
Той кимна.
— Как се казвате?
— Уилър Касиди.
— Уилър? Това прякор ли е?1
— Не. Фамилно име. Прадядо ми по майчина линия се е казвал Джеферсън Прескот Уилър. Бил е генерал от Конфедерацията от Двайсет и седми Ричмъндски полк по време на Гражданската война.
— Ако обичате, напишете адреса и телефонния номер, на които мога да ви намеря — каза тя и му подаде бележника и писалката.
Той написа адреса и телефона в Бел Еър.
— Защо дойдохте тук, господин Касиди?
— Госпожица Уонг беше секретарка на брат ми. Сутринта не отишла на работа и от кантората ме помолиха да проверя какво става с нея. Брат ми беше адвокат в Сенчъри Сити.
— Беше?
— Почина снощи. И госпожица Уонг не дойде на работа сутринта. Хората от кантората на Прескот се разтревожиха.