Уо Лап Лин беше роден през 1925 година в новите територии в Града на стените в Цзюлун. Тогава деветнайсетчленното му семейство живееше в панелен блок. Града на стените беше идеалното място за Уили. Историята бе подготвила това гето за него години преди той да се появи на белия свят.
През 1892 година Новите територии бяха отстъпени на британците за срок от деветдесет и девет години. В резултат на лошо формулирано споразумение за Града на стените в Цзюлун претендираха и Британия, и Китай. Неподвластен на нито една от двете държави, в града цареше беззаконие и процъфтяваха престъпността и насилието. Скоро триадата пое контрола над Града на стените, където всъщност нямаше стени. Японците го откъснаха от останалите части, когато окупираха тази зона по време на Втората световна война. Гетото запази името си, защото градът бе проектиран така, че да няма улици. Тесни пътечки се виеха между построените в безпорядък сгради. Населението и потребността от нови жилища се увеличаваха и гетото се разрасна. Над старите етажи, които едва се крепяха, бяха изградени нови. Без комисия по планирането и Градски съвет, които да контролират архитектурните проекти и изискванията за натоварване, новите етажи се издигаха неравномерно като нахвърляни кутии и придаваха на гетото вид на бетонна стена. Тесните пътечки се превърнаха в тунели, когато над тях построиха нови етажи. Дори по обед в тунелите не проникваше слънчева светлина. Жителите крадяха вода и електричество от обществената мрежа. Водопроводите течаха и кабелите за електричество разпръскваха искри и проблясваха във влажния мрак. От едностайни фабрики, които бълваха свинска карантия и рибни кейкове, изхвърляха боклука и животинските вътрешности направо на тъмните пътечки. На повечето места тунелите бяха пълни почти до втория етаж с човешки изпражнения и мръсотии. Някъде пътеките бяха широки само няколко сантиметра.
Малките индустриални предприятия, които работеха в Града на стените, бръмчаха денонощно и произвеждаха всичко — от брилянтин и части за велосипеди до порнографски развлечения за западните потребители. Кражби, убийства и интриги дебнеха в мрака.
Уо Лап Лин израсна в тази среда. Семейството му живееше на петия етаж на порутена стара сграда. Тъй като нямаше улици, нямаше адреси и децата от ранна възраст се учеха да се ориентират в тунелите, намирайки домовете си инстинктивно, като слепи мравки, които се връщат в мравуняка.
Уо Лап Лин трябваше да дели леглото с петима други членове на голямото си семейство. Редуваха се. Той го ползваше от девет сутринта до четири следобед, после го отстъпваше на братовчед си Сън Йи. В пет излизаше по гъмжащите пътеки на града, който даваше подслон на фабрики, магазини за опиум и човешки същества.
Никой западняк не се осмеляваше да влезе в Града на стените в Цзюлун, освен Джаки Пулинджър. Тя живееше там, откакто през 1929 година пристигна от Англия. Джаки беше евангелистка мисионерка и учеше децата на неясните западни обичаи, които сега бяха възприети в Хонконг. Освен това ръководеше програма за лечение от наркотици. Тъй като помагаше на децата, отначало я търпяха по принуда, а накрая се превърна в нещо като неотменна част от домакинствата. Тя научи Уо Лап Лин на английски и го кръсти Уили.
Джаки Пулинджър беше единственият човек от Запада, когото той обичаше.
От улично хлапе, което изпълняваше поръчките на районната триада, на двайсет и три години Уили стана могъщия Господар на тамяна или авангарда на триадата „Чин Ло“. Постът му изискваше да наказва провинилите се членове на триадата, задължение, което той изпълняваше с огромно удоволствие. Прилагаше всякакви форми на наказания, включително болезнената „Смърт от безброй мечове“. Възкреси няколко древни мъчения с плъхове и насекоми. Бързо се издигна до длъжността Бяло ветрило, съветник, и сега беше „най-могъщият Шан Чу“ и управляваше цялата триада „Чин Ло“ в Хонконг. Годишните приходи от незаконната дейност из цял свят стигнаха до осемдесет милиарда долара и продължаваха да нарастват.