— Острието е било много тясно и остро… изключително добре наточено. Като ножче за бръснене. Повечето рани са дълбоки само четири-пет милиметра. Засегнати са всички главни мускулни групи и сухожилия. Прерязани са и после плътта се е свила. Сигурно е изпитвала адски болки.
Доктор Смърт бутна настрана микрофона и сложи ръка на корема на жертвата. За миг и на него му се стори, че вътре нещо се движи. Обърна се към Синди Масатоми, която току-що влизаше в залата за аутопсии и носеше електрически трион.
— Намерих го. Беше в стаята на Калвин. Неговият изгорял преди час — съобщи тя и остави триона — изключително страшен на вид инструмент, който режеше костите с бързи движения. Приличаше на електрически кухненски нож.
Доктор Диксън махна ръка от корема на трупа и попита:
— Кога е настъпила смъртта според теб, Санди?
— Когато пристигнах в къщата, температурата на черния дроб беше трийсет и седем и две. При понижение с един градус на час и нормална температура на черния дроб трийсет и девет градуса, мисля, че е била мъртва от три часа, преди да отидем там. — Санди погледна часовника си. — Вече от четири.
Доктор Смърт отново сложи ръка на корема на Анджи.
— Какво е това, по дяволите? Не е бременност. Без приток на кръв зародишът би трябвало отдавна да е мъртъв. — Той взе скалпел от подноса с инструменти. — Предполагам, че няма да разберем какво е само като говорим.
Доктор Диксън започна внимателно да разрязва влагалището, разширявайки канала. Изми мястото, за да изчисти жалкото количество кръв, което изтече от вече бледото и пресушено тяло на Анджи Уонг. После насочи лупата и се вгледа в разреза.
— Някъде по-нагоре е. Дай ми ретрактора — каза той.
Синди грабна дългия форцепс и му го даде.
Съдебният лекар го използва, за да проникне дълбоко в тялото.
— Мамка му! Какво е това? — повтори той.
Не можа да го хване, затова взе скалпела и още разшири отвора. Пак изми разреза и отново се вторачи вътре.
Таниша осъзна, че е затаила дъх. Гледаше право в репродуктивните органи на мъртвата жена и както винаги ставаше, когато наблюдаваше аутопсия, си представи, че тя лежи на стоманената маса. Аутопсията беше стерилна посмъртна процедура, която принизяваше човешките същества. Труповете се превръщаха в канута от плът, разпорени от ключицата до долната част на корема. Отстраняваха всички органи, изследваха ги, измерваха ги и отново ги връщаха в тялото, но не там, където първоначално се намираха. Просто ги хвърляха вътре и зашиваха раните с груби шевове, като коледна пълнена пуйка. Ако имаше нещо, което представляваше интерес за полицията, запазваха го и го изпращаха в хладилната камера за по-късна употреба в съдебната зала. Махаха скалпа, отваряха черепа и ровеха в мозъка, който някога бе съдържал всички съкровени мисли на човека. Таниша се замисли за мъртвата жена, която доскоро се бе смяла, плакала и любила.
— Не мога да го измъкна… Какво е това? — рече доктор Диксън, отново пъхна форцепса и най-сетне хвана нещо и започна да го изважда.
— Копелето се бори да остане там…
Той дръпна по-силно и накрая измъкна полужив гризач.
— Господи! — възкликна той. — Та това е шибан плъх.
Животното лежеше на една страна. Страдаше от недостиг на кислород, но беше живо. Червените му очи бяха отворени. Изцвърча веднъж и след няколко мига умря.
Таниша Уилямс не познаваше Анджела Уонг, но беше ужасена от мъчителната смърт на горката жена. Закле се да хване садиста, който бе направил това.
Беше по-лесно да се каже, отколкото да го стори.
Рей Фонг искаше случая. Стоеше пред бюрото й в отдел „Азиатска престъпност“ на Спринг стрийт и я гледаше с кървясали от празника очи.
Беше полупиян.
В полунощ Фонг се бе добрал до телефона в бар „Червеният дракон“ в Китайския квартал и се обади на дежурния да провери какво става. Казаха му за убийството на Уонг, за „Смърт от хиляда рани“ и за плъха, който доктор Диксън бе намерил във влагалището на жертвата. Рей веднага разбра, че случаят е заплетен и труден. Излезе от бара и се качи в колата с надеждата, че няма да го спрат, тъй като доста беше пил. Отвори вратата на асансьора с магнитната си карта и влезе в кабинета на Таниша, която тихо говореше по телефона.
— Не мога да ти оставя случая, Таниша. Съжалявам — фъфлейки каза той, когато тя затвори.