Китаецът се завтече към Уилър и грабна беретата. От спалнята изскочиха още двама гангстери. Всички насочиха оръжията си към Уилър, като бърбореха нещо на китайски.
— Кои сте вие? — попита той. Гласът му трепереше от притока на адреналин.
Те не му обърнаха внимание и продължиха да разговарят. Изглежда решаваха какво да направят. Дали да го убият. Не… как да го убият.
— Някой говори ли английски? — почти шепнешком попита Уилър.
— Не английски. Ти мъртъв — отговори най-възрастният и най-високият.
Тогава Уилър се надигна на лакти и дясната му ръка незабелязано се плъзна към гърба, където беше вторият пистолет „Берета“.
„Направи го както трябва, войнико!“
Най-възрастният китаец, вероятно водачът, се прицели в него и се приготви да стреля. Тогава Уилър направи нещо, което гангстерът не очакваше. Усмихна се. И спечели няколко секунди.
Тримата бандити се спогледаха, озадачени от поведението му, а той извади беретата и започна да стреля.
Звукът прозвуча оглушително в затвореното пространство.
Първият изстрел покоси най-възрастния китаец. Куршумът мина през шията му и го блъсна назад. Онзи, който бе излязъл от стаята на Холис, се опита да насочи беретата към Уилър. Вторият и третият куршум обаче го уцелиха в гърдите и го повалиха върху перилата. Китаецът падна, като се превърташе, блъсна се в големия полилей във фоайето и го понесе със себе си заедно със силен дъжд от кристал. Оцелелият гангстер изтича в спалнята. Уилър стреля още два пъти, но не го улучи, после, когато вратата на балкона се тресна, чу полицейски сирени.
Бе изстрелял всичките си патрони, но продължаваше да натиска спусъка като обезумял, като още лежеше на пода. Накрая осъзна, че го прави инстинктивно, и спря.
Тишината беше потискаща. Сетне чу викове навън, още два изстрела и отново настъпи тишина. Външната врата се отвори и мъжки глас извика:
— Господин Касиди! Полиция! Добре ли сте?
— Раниха ме, но мисля, че съм добре — опита се да отвърне той, но гласът му не беше по-силен от шепот. Виеше му се свят и чувстваше слабост.
По стълбите се чуха стъпки.
„Добра операция“ — гордо рече лейтенант Кейл Маккой.
„Какви ги дрънкаш, селянино с охранен с царевица задник? — изхленчи Шегаджията. — Едва не ни убиха.“
Преди ченгето да стигне до него, Уилър изпадна в шок.
8.
Градината на Уили
Ли Си-Тонг не слезе от черната лимузина с червеното знаме. Беше твърде дебел и усилието да се измъкне от колата и да се качи по стъпалата на хотел „Кун Лун“ не си заслужаваше признателността, която би могъл да получи. Остана в лимузината със спуснати червени пердета на прозорците. Коремът му притискаше диафрагмата и той се задъхваше. Беше денят преди китайската Нова година и подходящ момент за срещата, която след малко щеше да се състои. Ли Си-Тонг беше убеден, че тази среща ще определи политическото бъдеще на Хонконг.
Хотел „Кун Лун“ беше голям и с красиви орнаменти. В ъглите му се издигаха изящно изваяни позлатени пагоди. Намираше се в източната част на Пекин. Всеки знаеше, че негласният собственик на хотела е китайската Служба за обществена сигурност — изисканото име на държавната милиция, която печелеше луди пари от хотела.
Водачът на Триадата от Хонконг взе мъдро решение, когато избра „Кун Лун“. Ли Си-Тонг беше принуден да промени мнението си за него, защото изборът показа деликатно разбиране за Гуан-Си. Гостът от Хонконг можеше да предпочете изискания хотел „Палис“ в центъра на Пекин, защото неговият негласен собственик беше Народоосвободителната армия. И в двата хотела щеше да бъде политически престижно.
Срещата, която след малко щеше да се състои, беше с Чен Бода, председателя на Китайската комунистическа военна комисия и следователно шеф на Бюрото за обществена сигурност.
Ли Си-Тонг беше бивш кмет на Пекин. Беше се пенсионирал по здравословни причини, но Чен Бода често го викаше да му възлага специални задачи, включващи придружаването и настаняването на важни гости. Ли Си-Тонг беше забавен или поне по-рано беше такъв, преди чудовищно големият му корем да го направи раздразнителен. Прякорът му беше „Петте океана“ заради огромните количества огнен „Мао Тай“, които поглъщаше.
Изведнъж вратата на лимузината с червеното знаме се отвори и Уили Уо Лап Лин се качи в колата.