Съдията почука по масата.
— Мистър Куейл! — ядосано каза той. — Не се опитвайте да си постигате целите, заплашвайки лице, което, реално погледнато, не е важен свидетел по делото.
— А искате ли, сър — каза татко, също почуквайки по масата, — да стане важен свидетел, след като го извикам?
— Вие не ме разбирате — бързо отговори съдията, смутен от мисълта, че татко може да повика Елисън Еър в свидетелската ложа.
— Според законите — продължи разпалено татко — няма нищо, което да ми попречи да спомена името или поведението на лице, което чрез действията си е доказало, че е свързано с делото. Та нали мистър Еър е собственикът на понито, в чиято кражба е обвинено момчето? Защо ми забранявате да споменавам мистър Елисън Еър?
Татко се възползваше умело от възраженията на съдията. А по лицето на Страп ясно четях мисълта, която се мъчеше да внуши на съдията: „Моля ти се, Джек, остави този въпрос, накарай го да заговори за нещо друго!“.
— Не искам от вас нищо противозаконно, мистър Куейл!
— Ето защо се придържам към закона. — Татко се обърна към съдията. — Всъщност всичко свързано с това дело бе започнато неправилно от законна гледна точка, просто мистър Елисън бе естествено много разтревожен, когато понито на болната му дъщеря бе откраднато. Последвалото доказва, че полицията е действала с твърде бързи и груби мерки, за да бъде върнато понито на мистър Еър. Уважаемият съд чу показанията на сержант Колинз. Именно той, а не съдията определи, че всяко пони, което би срещнал във фермата на Пири, би било понито на мистър Еър. Или с показанията си той предреши делото. Ако допуснем, че той бе взел понито от момчето, какви биха били шансовете на момчето да си го получи обратно? Щеше ли полицията да му съдейства срещу мистър Еър? Къде е равновесието пред закона в този случай?
— Отново правите доста шумно обяснение, мистър Куейл — възпротиви се съдията.
— Да, така е.
— Ние го оценяваме, но ако имате да кажете нещо по-конкретно, моля, кажете го.
Досетих се, че съдията беше разбрал, че татко преследва нещо много важно.
— Добре, уважаеми съдии. Съображенията ми са следните: срещу Скот Пири не биваше изобщо да се завежда дело. Полицията не трябваше да се разпорежда с неуточнени случаи. Етапният ред, по който е трябвало да действат, е бил следният: първо, да разберат притежава ли момчето някакво пони, след това да се уверят, че понито отговаря по белези на понито на мистър Еър и чак тогава да се заведе дело от този тип. Но полицаите изобщо не са виждали понито. С други думи, те нямат понятие кое пони се готвят да хванат. Значи, спорният въпрос е въпрос за понито.
— Боже мой! Че нали това обсъждаме досега! — намеси се Страп.
— О, не! — продължи татко. — Вие спорите за момчето. И ако мога така да се изразя, струва ми се, че някои лица искат да упражнят закона върху момчето — искат да го сплашат със закона и да го изкарат виновно с помощта на закона, така че в паниката си да им даде понито, а те пък да го върнат на мистър Елисън Еър. Но аз ви заявявам — това няма да стане, каквото и решение да вземе съдът.
Татко започваше да атакува от авторитетните позиции на законите, които познаваше добре, и спорът ставаше все по-труден. Но той все още бе далеко от целта си. А и съдията отново запротестира почуквайки по масата.
— Вие вземате едно напълно необосновано отношение към съдебната процедура, мистър Куейл, и аз не мога да позволя това да продължи.
Татко дори и не го погледна. Беше вперил очи някъде горе над главата му.
— Тогава повтарям — каза татко, сякаш не бе чул предупреждението, — че същественият спор по делото е спорът за понито.
— Е добре, и какво? — избухна съдията.
— Ами… понито е у нас… — бавно каза татко.
— Какво? — скочи от мястото си Страп.
— Ами да. У нас е. Не го отричаме. И никога не сме го отричали.
— А с какво ни занимава колегата до този момент? — ядосано каза Страп. — Той непрекъснато отричаше!
— Просто се опитвах да докажа, че довереникът ми не е откраднал понито. А когато свидетелите потвърдиха, че са го видели да язди пони, исках сама да разбера дали свидетелите са сигурни в това, че понито е било откраднатото пони. И нито един от тях не можа да се закълне! Нито един! Всъщност всички те заявиха съвсем ясно, че нямат представа дали онова пони е било въпросното пони.